— Ако допуснем, че такава съществува — посочи Кейн.
— Вярно — призна Кратохвил. — Все пак се надявам, че генерал Аврил Лепковски е оцелял след завладяването на планетата. Запомни това име, Алън — ако на Плинри има съпротивително движение, го оглавява Лепковски. В края на войната там имаше почти триста блекколари… някои от тях може още да са живи.
Блекколари. Кейн се стегна при тази дума. Никога не се беше срещал с тези отлично тренирани партизански бойци, но тяхното участие във войната беше легендарно. Малцина от тях бяха останали на Земята и повечето бяха унищожили униформите си и се бяха изгубили сред населението. За малцината останали на активна служба се съобщаваше, че не дават мира на рикрилите в Северна Америка.
Кратохвил продължи:
— Ще се опитам да намеря още няколко души, които може би вече са на Плинри. Ще напиша и едно микрописмо, което да те представи, в случай че намериш генерал Лепковски. Ще е малко рисковано да го носиш, но мисля, че трябва да го имаш. Разбира се, решението зависи от теб. — Той се изправи, Кейн и другите също. — Мисля, че засега това е всичко. Бъди тук в шест да получиш останалите си документи и последните инструкции. Можеш да си запазиш брадата дотогава — малко вероятно е да срещнеш тук познати рикрили, но няма смисъл да поемаме излишни рискове. От днес по пладне горе в книжарницата ще има охрана през два часа.
— Разбирам.
— Добре. — Генералът се пресегна през масата и стисна ръката на Кейн. — Може би няма да съм тук довечера, когато ще дойдеш, така че да се сбогуваме сега. Ти си много ценен за нас, Алън, и, разбира се, искаме да си много внимателен и да се пазиш. Но в същото време това е вероятно най-важната акция, която сме предприемали от двадесет години, и няма да е преувеличено, ако кажа, че всички шансове за освобождаване на Земята зависят от теб. Може би никога няма да можем да изпратим човек извън планетата за такъв вид разузнаване, а ти знаеш невъзможността за набавяне на информация със сила. Не ни разочаровай.
Докато стискаше ръката на генерала, Кейн го погледна право в очите. Кафявите очи на Кратохвил бяха ясни, будни и… благодарение на идунайна — относително младежки. Но в тях имаше и нещо друго, нещо, което не можеше да даде никаква подмладяваща дрога. Деветдесет и девет години живот, тринадесет от тях прекарани в една изгубена война и още двадесет и девет под чуждо господство. Тези години бяха състарили очите на генерала така, че Кейн отново се почувства дете и увереното изказване, което беше готов да направи, се изпари от устните му.
— Ще направя каквото мога — промърмори той.
В шест без пет Кейн — пробиваше си с мъка път през тълпите прибиращи се у дома работници — отново спря срещу книжарницата. Празникът за Деня на победата отдавна беше свършил и улиците отново бяха запълнени с таксита и лични коли. Той знаеше, че навалицата пешеходци няма да намалее поне още един час — достатъчно време да се промъкне в книжарницата, да вземе останалите документи и да се смеси с тълпата, когато излезе.
Понечи да пресече улицата и изведнъж видя нещо на витрината и дъхът му секна. С двучасов цикъл витрината трябваше да се е променила три пъти от сутрешното му посещение. Досега Хайнлайн трябваше да се е завъртял на деветдесет градуса, а касетата с магнитната лента трябваше да е срещу Дикенс. Но касетата не беше там — витрината изглеждаше така, както беше в два часа. „Някой я е забравил“ — беше първата му изпълнена с надежда мисъл; но тя не беше вярна. Имаше само едно обяснение и той го знаеше.
През последните четири часа книжарницата беше нападната.
Възможност за такова нещо винаги съществуваше, разбира се, но това никога не се беше случвало толкова непосредствено до него и шокът го вцепени. Подготовката му обаче автоматично си каза думата и той мина покрай книжарницата, без изобщо да забавя крачка — и когато мозъкът му започна да се прояснява, беше вече на две пресечки от нея и в безопасност.
В безопасност. Докога? Ако правителството наблюдаваше книжарницата, значи знаеха, че през последните две седмици е идвал тук четири пъти. Дори ако досега не бяха придали никакво значение на това, накрая щяха да го разкрият. Сигурно поне един от четиримата ръководители на Съпротивата беше бил вътре, когато бяха дошли силите на сигурността, и вероятно в момента го разпитваха. Кейн трябваше да избяга… но къде? Съпротивата беше изградила много убежища, но сега не можеше да се вярва на никое от тях. Кратохвил и останалите бяха имали най-добрата психоподготовка, но въпреки това не можеха да издържат дълго на невронния четец. Накрая щяха да рухнат… и тогава правителството щеше да може да го преследва по цялата Земя.