Тълпата реагираше. Фоновият шум отново нарастваше, но вече не се състоеше от разочаровани разговори. Виковете бяха животински, пълни с омраза и ярост. В един ъгъл започнаха да скандират: „Да го изгорим! Да го изгорим! Да го изгорим!“. Все повече и повече гласове подемаха призива и след секунди сградата се тресеше от гневно тропане с крака.
На съседната маса един тъмнокос младеж бръкна полекичка в джоба си. Без да бъде забелязан сред хипнотизираните скандиращи, Дарбин отиде зад него и когато ръката на тийнейджъра се измъкна от джоба, го удари по врата със силен, добре насочен удар. Младежът се просна в безсъзнание на масата и Дарбин се наведе да вземе предмета, който беше изпуснал. Беше предавателно устройство.
Дарбин го сложи в джоба на младежа и се усмихна доволно. Отдавна подозираше, че този младеж е информатор на службата за сигурност — това беше главната причина, поради която беше избрал маса до него. Колитата не трябваше дори да подозират какво щеше да се случи.
Изведнъж тълпата тръгна — изсипа се покрай Дарбин към страничния изход като вихър. Дарбин погледна навреме, за да види Хенриксън да напуска сградата начело на младежите. Присъедини се към потока и тръгна към изхода. Толкова се беше съсредоточил върху подставеното от колитата лице, че беше пропуснал последните думи на речта на Хенриксън. Беше срамота — толкова искаше да ги чуе.
Навън тълпата зави надясно. Две пресечки напред се издигаше южният портал на Центъра. Тичайки покрай края на тълпата Дарбин отиде до средата на групата, където при нужда можеше да действа като втори лидер.
— Стой! — извика един глас пред тях — един от стражите на портала викаше в мегафон. — Има заповед да се разпръснете!
В отговор Хенриксън изрева нещо, което Дарбин не разбра, и удвои скоростта си. Откъм стражите блеснаха светкавици и удариха първата редица. Оръжията очевидно бяха настроени на малка мощност — да изгарят вместо да убиват — и за секунда тълпата се стъписа; чуха се писъци на болка и ярост. Но Хенриксън дори не намали темпото. Силният му глас изрева и тълпата отново се спусна напред. Дарбин видя как стражите презаредиха лазерите, докато отстъпваха. Порталът тъкмо се отваряше зад тях, когато вдигнаха оръжията си за втори изстрел — убийствен вероятно, който дори скритата риза от гъвкава броня на Хенриксън не би могла да спре.
Втори залп обаче не последва. Главите и на двамата стражи едновременно отскочиха назад и те се строполиха на земята. Стражът отвътре ги погледна зяпнал за миг преди да бъде повален от скрития отличен стрелец блекколар на О’Хара.
С триумфиращ вик Хенриксън мина през бариерата. Някои от тийнейджърите спряха да вземат оръжията на стражите и когато една кола, пълна с хора на сигурността, изфуча иззад ъгъла секунди след това, лазерните изстрели я обгориха преди хората в нея да могат да реагират. Това им осигури още осем оръжия и скоро въздухът беше изпълнен с лазерен огън, тъй като бунтовниците изливаха гнева си върху околните сгради. Хенриксън отново се развика и замаха и тълпата отново тръгна напред към правителствения център.
Тъй като следеше за нападение на сигурността отзад, Дарбин видя три автомобила — едно такси, една частна кола и един пикап, — които се измъкнаха. „Първата фаза е завършена“ — помисли той и я отметна във въображаемия си списък. Сега идваше втората, акцията, на която бяха дали названието „Примамка“: да привлекат върху собствените си глави най-лошото. Леко разтреперан, като все още поглеждаше назад, той побърза да настигне тълпата.
Рапортът стигна до Голуей още докато беше на път към сградата на сигурността.
— Колко влязоха, сержант? — попита той.
— Поне двеста, сър — докладва Грейциан, който беше заел поста на главния пулт. Гласът му трепереше въпреки очевидните усилия да го овладее. — Не зная как. И тримата стражи изведнъж паднаха, когато порталът се отвори, но детекторите за енергия и метал не откриха нищо, което може да е оръжие.
— Прашки — промърмори Голуей.
— Сър?
— Снайперистко оръжие на блекколарите — каза високо префектът. — Пусни едно М-седем — искам всички да са готови за потушаване на бунт.
— Слушам, сър — каза Грейциан. В същия момент на дисплея в колата на Голуей се появи едно голямо М-7. — Изпълнено, префект.
Голуей натисна копчето „рисет“ и М-7 изчезна.