— Добре. Докладвай за другите четирима, които сме изгубили.
— Бяха четиримата резервни, които наредихте да отидат на портала. Тъкмо съобщиха, че са чули бунтовниците, и бяха ударени. Предполагам са мислели, че тълпата е все още извън стената.
— Защо? — кипна Голуей. — Нали наблюдаваше бунтовниците? Защо не ги предупреди?
— Сър… аз… Всичко стана толкова бързо, че…
— Значи си си глътнал езика и четирима мъже са мъртви. — Думите на Голуей бяха сурови, но гневът му бързо премина към разбиране. Сега блекколарите имаха инициативата — както беше винаги с атакуващите, — а неговите сили не бяха реагирали достатъчно бързо. Те бяха тренирани за такава ситуация, разбира се, но никой не я беше взимал на сериозно от години. Можеха ли да се организират в разгара на битката? Не беше сигурен.
За едно нещо обаче беше сигурен: ако хората му се ангажираха със защитата на Центъра, това щеше да доведе до бедствие. Той трябваше да спре бунта колкото се може по-бързо преди блекколарите да направят нещо друго.
— Сержант, какво имаме във въздуха?
— Всичките осем наблюдатели, координиращи наземното действие. Тълпата е доста добре разпределена и всяка група има най-малко едно откраднато оръжие. Тълпи започват да се оформят и пред другите портали, но засега ги държим назад.
Координацията беше почти всичко, което можеха да вършат наблюдателите; те нямаха усъвършенствана огнева мощ за прецизни атаки, която можеше да удари бунтовниците, без да засегне тези около тях. Но на Плинри имаше кораби, които можеха да направят това.
— Свържи се с космодрума. Искам техните патрулни кораби да дойдат веднага.
— И шестте ли? — попита Грейциан неуверено. — Това ще остави космодрума без защита.
— Те си имат своя защита, нали? Освен това справянето с бунтовниците няма да продължи дълго. Ако се безпокоят, винаги могат да поискат рикрилите да изпратят два корсара.
— Да, сър. — Пауза. — Свързах се с дежурния офицер на космодрума; трети канал.
Голуей включи телефона си и даде нареждания.
Дойдоха на малка височина над града: шест лъскави кораба. Пристигнаха от север и изместиха малките наблюдатели на сигурността, които се оттеглиха да им осигурят пространство. От своя уединен покрит с дървета хълм на два километра източно от града Трефър Доно ги преброи, когато се появиха, и кимна доволно. Голуей беше извикал патрулните кораби от космодрума малко по-скоро, отколкото той бе очаквал, но това беше добре: Доно и Терис Шен бяха на позиция от почти час.
Приклекнал зад мерниците на двойния ракетомет, проснал осакатените си крака неудобно настрана, старият блекколар си позволи за момент да съжали. Този последен акт на открито неподчинение се беше забавил много, а той искаше да може да го види докрай. Но някой трябваше да поеме задълженията и по-добре този някой да беше той, отколкото някой с два здрави крака. Идунайнът може да те държи жив дълго, но за повредената плът е необходимо друго лечение и отказът на колитата да го осигурят беше просто още една сметка, която трябваше да се уреди.
Мигът мина и Доно се усмихна и свали предпазителя. Всичките трябваше да платят една цена и ако неговата беше по-голяма от средната, това беше просто дълг на комскуер. Сигурно Лейт беше изпълнил своя, без да трепне. Доно обаче трепна, когато си помисли за самотното бдение на Лейт като техен човек за контакт, търпеливото чакане в онази нелепа роля — чакане на контакт, който най-накрая беше осъществен. Той щеше да е добър командир, Доно го знаеше. Надяваше се само тази вечер да са останали достатъчно парчета, та Лейт да ги събере.
Почти беше време. Патрулните кораби заемаха позиция над Капстоун и търсеха бунтовници. Доно изчака, докато почти спряха, и внимателно натисна спусъка.
С рояк искри малката ракета земя-въздух излетя от лявата тръба. Доно избра друга цел и стреля пак.
Резултатът беше такъв, какъвто очакваше. Синьо-бяло слънце избухна в центъра на единия кораб и той полетя към земята. Вторият кораб, маневрирайки като обезумял да избегне горящия си другар, попадна директно на пътя на втората ракета. Дори нямаше време да падне, а се пръсна във въздуха от вторичната експлозия на горивото. Третият патрулен кораб се гмурна опасно ниско към земята, тласнат от силата на експлозията, и тъкмо възстановяваше равновесието си, когато една ракета излетя от позицията на Шен на югозапад и го свали. Всичко се случи толкова бързо, че чак тогава гърмежите от експлозиите достигнаха до хълма на Доно.
Старият блекколар се усмихна. Три свалени в първия залп — по-добро не беше й очаквал. Другите три кораба бръмчаха в небето като стършели и търсеха нападателите, но Доно не беше особено разтревожен. Корабите, макар и рикрилско производство, бяха копия на предвоенна теранска конструкция и той знаеше, че сензорите им не могат едновременно да извършват детекция в широк и тесен ъгъл. Съсредоточени върху бунтовниците в Капстоун, те вероятно не можеха да проследят траекториите на ракетите. Основен проблем при кражбата на чужда технология, напомни си сухо Доно: оригиналният й производител винаги знае най-много за нея.