Два от корабите преминаха на стандартен режим на търсене, третият се издигна високо, откъдето можеше да наблюдава цялата площ. Подход, лишен от въображение и потенциално скъп: можеше да им струва един от нисколетящите кораби. Доно презареди ракетната установка и изчака търсещите кораби да дойдат по-близко. Но докато ги наблюдаваше, единият от тях рязко се отклони и се завъртя наляво. Шен беше открит.
Другият зенитчик също го знаеше и две ракети излетяха в бърза последователност. И двете експлодираха безвредно, пресрещнати от лазерен огън.
Доно изруга, завъртя установката и натисна спусъка. Това щеше да разкрие позицията му, но нямаше друг изход. Шен беше изпразнил и двете цеви и няколко секунди щеше да е лесна цел — докато презареди.
Ракетата пое към целта си и интуитивното му чувство, че колитата от екипажа са новобранци, се потвърди. Съсредоточени върху беззащитната позиция на Шен, те изобщо не видяха приближаващата се ракета, докато не стана много късно — тогава пилотът се опита да избегне неизбежното и побягна, но ракетата ги настигна и тури край на полета им. Доно се намръщи презрително и заоглежда небето за останалите кораби — един пилот блекколар, който е сигурен, че го чака смърт, щеше да запази позицията си и да се разбие върху своя враг.
Изведнъж с рев върхът на хълма избухна в син пламък и той едва успя да затвори очи, та лазерният огън да не го заслепи. Светлината угасна така бързо, както се беше появила, и остана само по-слабото сияние на горяща растителност. Доно лежеше на земята. Гъвкавата му броня беше толкова гореща, че направо го опърляше. Той отвори очи и се опита да види остатъчния виолетов образ пред себе си. Знаеше, че е извадил късмет: ако атакуващият кораб беше останал над него, вместо да пикира, сега щеше да е мъртъв. Гъвкавата му броня обаче нямаше да издържи втора атака. Той се претърколи, огледа небето и запълзя към ракетната установка.
Не беше добре. Ракетите изглеждаха непокътнати, но тънкият метал на направляващите тръби беше леко огънат от силната топлина. Като скърцаше със зъби, Доно изтегли затвора на едната тръба.
В следващата секунда още една експлозия проехтя във въздуха и той обърна глава точно навреме да види един повреден кораб да се върти безпомощно към земята. Още един за Шен. Но триумфът беше краткотраен — само след секунди последният патрулен кораб се спусна от висините и позицията на Шен беше изтрита от лазерен огън. Останалите ракети на Шен избухнаха и изпратиха огнено кълбо към небето. Корабът помете района с лазерите си, за да е сигурен, че врагът е мъртъв. С последни усилия Доно взе една от ракетите и се запрепъва надолу по хълма.
Корабът зави и се насочи към него. Легнал по гръб на хълма, старият блекколар замръзна, стиснал здраво тръбата под едната си ръка. Нямаше шанс да не го открият — светлината от горящите дървета над него се отразяваше ясно от полуизпарената му броня. Единствената му надежда беше да се преструва на умрял и да ги привлече достатъчно близко за един последен изстрел.
Корабът идваше към него; не бавно, но не и със съкрушителното ускорение на пикирането. Доно чакаше, спрял да диша… и накрая прецени, че корабът е достатъчно близко. Лявата му ръка натисна конвулсивно спусъка и ракетата излетя, газовете изгориха дясната му ръка и целия хълбок и той ахна от болка. Но преди да умре има удоволствието да види как опашката на патрулния кораб лумна в синьо-бял пламък.
Беше почти мъртъв, когато корабът се разби в земята до него.
Калта на космодрума беше студена, а нискостеблените дървета не правеха нищо да спрат лекия северен вятър. Джеймс Новак не забелязваше стихията; лежеше на пет метра от външната ограда и вниманието му беше съсредоточено върху оскъдните светлини на сградите. Наблюдаваше ги от половин час и напрегнато очакваше сигнал, че силата на блекколарите е забелязана. Но очевидно тяхното преднамерено бавно пълзене не беше задействало детекторите за движение на колите. Сега между тях и засенчените неясни корсари бе само оградата и нейните защити.
За момент Новак се съсредоточи върху самата ограда. За разлика от защитната стена на Центъра, тази бариера беше построена от рикрилите по техни военни спецификации. Освен сензорите за движение, вградени в почти неразрушима мрежа, имаше детектори за метал и радиация, предназначени да откриват тежко оборудване и да помагат за насочване на противовъздушните лазери, монтирани на кулата на космодрума. За спиране на живата сила имаше мини, възпламенявани или от натиск, или от сензори на оградата. Не беше чудно, че оградата никога не беше атакувана.