Сега всичко това щеше да стане древна история. Само преди минути патрулните кораби бяха излетели като нечий голям брат да уреди разпрата, предизвикана от някой побойник. Вече трябваше да са над Капстоун…
Той видя първия блясък с крайчеца на окото си и погледна навреме, за да види втория и третия. Обърна се пак към сградите на космодрума и се опита да прецени подходящия момент. Патрулните кораби сигурно бяха достатъчно заети и нямаше да се върнат скоро. Поне не всичките.
В казармите неочаквано светна.
Новак не чака. Посегна вляво и натисна спусъка на късото, приличащо на минохвъргачка оръдие, което преди двадесет минути грижливо беше разположил в калта. Обикновените стълби бяха безполезни близко до оградата — или бяха много големи и задействаха сензорите за движение, или беше необходимо твърде много време за нагласяване. Обаче…
Със съскане на компресиран въздух една телескопична полутвърда тръба се изви като змия от цевта на минохвъргачката и прелетя на два метра над оградата. Още преди дъгата да докосне земята, от нея започна да тече бяла течност — и от предния й отвор, и през перфорацията на самия маркуч. Течността бързо се втвърди и за секунди се оформи широк половин метър мост. Новак бързо започна да се изкачва.
Три мини се взривиха една подир друга, когато мина над тях, но почти не повредиха моста — жилавата пяна ги забави до енергии, които гъвкавата броня можеше да понесе с лекота. Вляво чу подобни експлозии, когато Куон и Хевън също поведоха групите си през оградата.
Лазерите на кулата очевидно не бяха в режим на автоматичен огън по нарушители, които проникват по земя — една система, реши Новак, за която колитата скоро щяха да съжаляват — и той стигна оттатък, без да стрелят по него. Групата му — двадесет души — го последва: дванадесет младоци и осем блекколари. Новак приклекна до моста и изчака всички да преминат.
— Готови ли сте? — прошепна той.
— Рикрили! — изсъска някой и посочи.
Новак вече беше забелязал извънземните да изскачат от казармите.
— Няма проблем — каза уверено той, макар че устата му беше пресъхнала. — Напред.
Разпръснаха се като ветрило в тъмнината — блекколарите бяха начело да пресекат пътя на наближаващите извънземни, а младоците се пръснаха между паркираните корсари. Рикрилите бяха видели, че аварийните светлини са изгаснали — точните стрелци на Хевън се бяха погрижили за това — и сигурно бяха разбрали, че се извършва голямо нападение. Новак преглътна тежко, когато се смеси със заелите позиция бойци — те нямаха практика и бяха лесно уязвими. Пред тях, на осветената от звездите площ, между корсарите и казармите на рикрилите вече се водеше едностранна битка — скритите блекколари поваляха един по един приближаващите извънземни с прашки и звезди за хвърляне. Само отделни блясъци лазерна светлина осветяваха сцената — извънземните явно не искаха да рискуват да повредят корабите си.
Тази фаза завърши бързо и оцелелите рикрили стигнаха сенките около корабите. Приклекнал под един от изтребителите, Новак разбра, че го чака ужасна игра на криеница. Извънземните бяха разбрали, че стрелбата с лазер означава бърза смърт, и бяха приели ръкопашния бой, като разчитаха на късите си мечове и свръхчовешката си бързина. Беше рискована игра и за двете страни: рикрилите имаха числено превъзходство, но колкото повече забавяха очевидната си маневра да излетят с някой кораб, толкова по-добри бяха шансовете на блекколарите. Новак пъхна облечения си в ръкавица показалец под десния си ръкав и предаде съобщение: „Рикрилите на земята; побързай с главната цел.“
Отговорът беше кратка вихрушка от кодирани бойни заповеди, тъй като Куон и Хевън бяха преместили част от силите си да му помогнат. С малко късмет рикрилите щяха да бъдат обкръжени преди да са го разбрали…
Леко шумолене беше единственото предупреждение. Новак подскочи и се претърколи, но не достатъчно бързо — един широк меч изсвистя и го удари по лявата ръка. Той я извъртя бързо, та острието да се плъзне по ръкава от гъвкава броня, но все пак го заболя като от удар с тухла. Докато се търкаляше, извади нунчакуто си и замахна слепешката, за да задържи нападателя надалеч. Контраатаката беше несръчна и рикът лесно я избегна и нападна, но очевидно подцени рефлексите на блекколара. Новак избегна острието на милиметри, направи две крачки назад и извади от калъфа на лявата си ръка дълъг нож.