Рикът се хвърли върху него — сечеше мълчаливо с бързина и сръчност. Потен под гъвкавата броня, Новак продължи да се защитава — отблъскваше атаките с ножа и нунчакуто. Лявата ръка го болеше страхотно. Теоретично мечът не можеше да проникне през гъвкавата броня, но ударите бяха достатъчно силни, за да счупят кости, ако попаднеха както трябва. А ако рикът го осакатеше… е, тогава спокойно можеше да го удуши.
Новак преглътна. Сега беше между два реда кораби, изложен на слабата светлина от далечните сгради. Намираше се в лоша позиция — не само беше изложен на атака, но рикът можеше да го изтласка към другите извънземни. Той отчаяно се опита да премине в нападение… но извънземният също беше трениран боец. Бавно, но неотклонно Новак губеше почва.
И тогава, като дар от небето, в китката му постъпи ясен сигнал: „Сниши се; две секунди.“
Сърцето на Новак трепна. Той стисна ножа си с нова ярост, приклекна… и с рев от опашките на корсарите изригна пламък.
За момент рикът замръзна, стреснат от неочакваните експлозии. Но Новак беше готов и хвърли ножа си към лицето на извънземния. Рикът се наведе, вдигна автоматично меча си… и Новак замахна с нунчакуто с всичка сила.
Чу се глух пукот на кост и извънземният залитна, загубил равновесие. Новак продължи атаката — заудря го по главата и тялото с всички сили. Удряше отново и отново; и дори когато рикът падна неподвижен на земята, продължи да го удря още няколко секунди преди да се сети да спре.
Пое ужасен дъх. За малко… съвсем за малко да загине. И все пак, странно, неочаквано почувства нова увереност в себе си. Беше минало много време, откакто бе воювал истински, но пък беше направил всичко както трябва… и при това срещу рик.
Лазерна светлина изригна до него и още докато измъкваше звездата за хвърляне, той вече знаеше какво става. Рикрилите, стреснати от взривовете, бяха решили да използват лазерите, за да постигнат надмощие.
Някой изпищя, но докато най-близкият рик насочваше оръжието си към нова цел, падна — звездата на Новак се заби във врата му. По-далеч Новак видя отблясъците на други лазери. Прибра нунчакуто, извади още две звезди и като се придържаше в сенките, тихо тръгна напред. Огневата мощ, рикрилите щяха скоро да го научат, имаше само ограничено приложение срещу блекколарите.
След двадесет минути всичко беше свършило.
Космодрумът беше тих. Лейт изчака половин час и чак тогава разреши на Хокинг да мине с таксито през портала. През стъклото Кейн видя двама или трима блекколари да се спотайват в сенките; никакви униформи на силите за сигурност не се виждаха никъде.
— Целия космодрум ли сте завзели? — попита той невярващо.
— Сега ще разберем — каза Лейт. — Хокинг… онзи там прилича на Куон.
Беше наистина едрият блекколар — перчеше се с един завладян лазер. Той излезе напред, когато таксито спря пред него.
— Докладвай — каза Лейт.
— Кулата и по-голямата част от космодрума са наши. Има още малко рикрили в казармите, но са приклещени. Ако се наложи, можем да ги изпечем с противосамолетни лазери или дори да съборим зданието върху тях — Новак го огледа и каза, че може да стане с пет средно големи бомби, хвърлени върху ключови точки.
— Ясно — каза Лейт. — Но засега ще се въздържим от това… вътре може да има нещо, което да ни потрябва здраво. Как стои въпросът с корсарите?
— Всички с изключение на един са ефективно повредени, основно в задните гравитационни стабилизатори. Оставихме един незасегнат, както нареди. Додс го наглежда.
— Жертви?
— Тук на космодрума деветнадесет: трима блекколари и шестнайсет новаци. Дарбин докладва за трима новаци от бунтовниците, убити в Капстоун… Бройката може да е и по-голяма. Шен и Доно също са убити.
Лейт кимна тъжно.
— Победата е скъпа.
— Както винаги.
Лейт гледаше полето за приземяване и потриваше замислено буза.
— Товарните кораби изглеждат доста малки. Някаква представа колко са големи?
Куон хвърли бегъл поглед в тъмнината.
— Не съм сигурен. Клас Г, предполагам. Дженсън може да каже по-точно… той е тук някъде, вероятно в обхвата на антибръмбара. Да го попитам ли?
— Да. Ако потвърди, че са достатъчно големи, извикай камионите и започнете товаренето — искам да се махнем преди разсъмване. И ми дай далекообхватния си апарат — трябва да се свържа с кулата.
Куон откопча от колана си малък, приличащ на леща предмет и му го подаде.