— Имам предвид, че ти докара населението до точка на запалване. Всички в Капстоун знаят какво става. Всички гледат внимателно бедата, в която ни натикват неколкостотин тийнейджъри, и вероятно се чудят какви ще са последиците от бунт на цялото население.
— И какви ще са?
— Бунтът ще съсипе Плинри — каза Голуей и Лейт беше поразен от силата в гласа му. — Секцията на рикрилите в Центъра не може да бъде превзета — сигурен съм, че го знаете. Дори ако едно въстание успее да ги затвори, това ще трае само докато не пристигне следващият рикрилски куриер. Една седмица след това ще пристигнат корсарите. — Голуей посочи на юг, където се виждаха светлините на Капстоун. — Ние още не сме се възстановили от последната война. Колко наказателни акции смятате, че ще трябва да понесем?
— Не много — призна Лейт. — Така че какво искаш от нас?
— Искам да спра бунта. Съгласен съм дори да го забавите, тъй като вероятно не сте заинтересовани да го спрете. Можем да преговаряме малко, ако е необходимо, но имайте предвид, че отстъпките, които мога да направя, са малко.
Лейт помълча за момент, после поклати глава.
— Никакви преговори не са необходими, Голуей. Ние няма да освободим Плинри… не и този път, във всеки случай. Нашите хора ще излязат в нелегалност за известно време и ако не ги притискаш и не си отмъщаваш на хората на Капстоун, няма да ти създават никакви проблеми.
Голуей впери очи в неговите.
— Обещаваш ли?
— Ще дам заповеди. Това е всичко, което мога да ти гарантирам.
Леко трепване на устните, което може би беше усмивка.
— Добре. Аз също ще се опитам да контролирам хората си. Иначе може би няма да има свят тук, когато се върнеш. — Очите му отново погледнаха към тъмните кораби. — Бих дал последната си доза идунайн, за да разбера какво се готвиш да правиш.
— Ще научиш някой ден.
— Сигурен съм — сухо каза Голуей, обърна се, отиде при колата си и отпътува.
От удобната си позиция близко до тежкия товарен кораб Кейн наблюдаваше как Голуей си заминава. В ума му се блъскаха противоречиви мисли. Срещата беше мирна, дори приятелска, и двамата мъже бяха говорили дълго. За какво? И по-важното — защо Лейт беше толкова сигурен, че няма свидетели на разговора?
Той поклати глава. Чувстваше се глупаво. Подозрения като това бяха несправедливи — срещата вероятно беше напълно честна: открити преговори. Все пак… Кейн почти импулсивно стисна по-силно касетния четец в ръката си. Откакто беше пристигнал, блекколарите издаваха заповеди и дори сега го третираха по-скоро като ценен товар. Но когато дойдеше последното критично положение, той, Алън Кейн щеше да държи коза. И нямаше да го даде лесно — на никого.
Лейт идваше. Кейн премести четеца в другата си ръка и тръгна към люка на кораба. Може би блекколарите щяха да му разрешат да помага в товаренето.
(обратно)Компютърната навигационна система определи разстоянието до Аржент на шест парсека. Един „Корсар“ можеше да извърши пътуването за три дни; старият пътнически лайнер на Кейн щеше да го извърши за седем. Товарният кораб, проектиран за ефективен разход на гориво вместо за висока скорост, го измина почти за дванадесет.
Това бяха дванадесет изключително натоварени дни. Докато повечето от единадесетте блекколари работеха по оборудването, което бяха взели, Лейт нареди на Скайлър и Новак да минат с Кейн съкратена версия за подготовката на блекколар. Беше интересен курс, който натовари мнемониката и бойните умения на Кейн до краен предел. Той научи бойните кодове на блекколарите, комуникаторната и ръчна сигнална форми; показаха му нови бойни техники и как да ги прилага; придоби и скромни умения да си служи с нунчаку, прашка и шурикен. Времето между уроците използва да опознае спътниците си… и за задаване на грижливо формулирани въпроси.
— О, ние с Тарди бяхме тук още преди войната. Той знаеше всяка спиртна фабрика на Плинри и крадяхме уиски и го използвахме в бомбите. Лейт ли? Не, срещнах го чак след амнистията…
— Лейт и Додс бяха в съседни части… някъде в района на Ню Карачи, струва ми се. Не ги познавах, докато не започнах да идвам на сбирките в хижата…
— Додс винаги си мълчеше; никога не тренираше заедно с нас. Чух, че бил пострадал при една атака с нервен газ през войната и бойните му рефлекси се скапали. Умен човек обаче — и двамата с Лейт се разбират много добре. Разбира се, познавам Лейт отдавна… заедно ни разпитваха колитата…
И така продължи, докато Кейн не стигна до неизбежното заключение, че никой на борда не е чувал за Лейт или Додс преди войната.
Откритието не беше толкова забележително, разбира се. Плинри беше започнал с триста блекколари — двадесет и пет от стандартните партизански групи от по дванадесет души — и при останалите тридесет и един беше очевидно, че от групите са оцелели само по един-двама души. Съчетана обаче с упорития отказ на Лейт да обсъжда специалната задача на Додс, тази информация доста обезпокои Кейн.