Друга пауза.
— Един момент.
Лейт изключи микрофона си.
— Дженсън, обади се долу и вкарай всички в капсулите. Не зная колко дълго ще мога да ги мотая тия, но може да се наложи да действаме бързо.
Дженсън кимна и тихо заговори в интеркома. Кейн погледна през илюминатора и видя края на синьо-белия диск на Аржент, вече на по-малко от сто хиляди километра. Голям, опасен свят — и фактът, че ще е с единадесетима блекколари, съвсем не изглеждаше така успокоително, както преди няколко дни.
Високоговорителят на контролния пулт отново оживя.
— Тук полковник Икинс, помощник-префект по сигурността за Аржент. Можете ли да ми кажете нещо повече за Хидра?
— Мога да ти го опиша — предложи Лейт и се впусна в триминутно описание: на Кейн му се стори, че описва префекта на Плинри Голуей и реши, че Лейт все пак има чувство за хумор. — Но ако вече не е при вас, не зная какво се е случило.
— Възможно е да работи директно с рикрилския военен губернатор — промърмори Икинс. — Веднага ще направим запитване. Междувременно можете да заемете дълбока полярна орбита; ще подадем данни на компютъра ви.
Двутонален сигнал потвърди приема.
— Благодаря — каза Лейт. — И се погрижете никой да не ни безпокои. Товарът е адски чувствителен и не искам отражение от двигател наблизо.
Последва кратка тишина.
— Мисля, че разбирам — каза Икинс. — Аржент прекъсва.
Лейт изключи микрофона и го остави на стойката му.
— На орбита сме — докладва Дженсън. — Кога искаш да се насочим навътре?
Лейт потри замислено пръстена си с драконовата глава, после каза:
— Нека изчакаме колкото се може по-дълго. Ако можем да изучим територията, ще имаме по-добра възможност да намерим добро място за приземяване.
— Правилно. — Дженсън натисна няколко бутона и екраните оживяха.
— Кейн, иди в шлюза и се прибери в капсулата си — каза Лейт. — Не искам да се мотаеш тук до последната минута и чак след това да се юрнеш да затягаш коланите.
Кейн кимна.
— Добре. Ще се видим долу. — Той се поколеба и добави: — Късмет, Дженсън.
Спускаемите капсули бяха оформени като пресечени конуси, всеки висок около три метра и с диаметър два метра в основата. Пет от тях бяха струпани на товарния люк: две за четирима пътници и три за товар плюс един пътник. Дженсън, който щеше още да лети, когато другите щяха да са напуснали, имаше по-малка капсула, скътана в аварийния люк на мостика.
Другите вече бяха по местата си и от отворените врати на капсулите се чуваше шумолене от прогонване и последна проверка на ремъци и катарами. Кейн надзърна в тясната врата на своята капсула и извика:
— Остана ли място за мен?
Скайлър му махна с ръка.
— Разбира се, качвай се.
Капсулата бе защитена с керамична обвивка. Кейн се промъкна през отвора и направи крачка вдясно: изви се и се наведе да избегне лабиринта от кабели, колани и пръти, които висяха от тавана. Промъкна се покрай Вейл и Новак и затегна коланите си.
Последва чакането.
Докато слушаше тихия разговор в капсулата и изучаваше лицата на блекколарите, Кейн беше поразен както никога от сходството между тези мъже. Под техните различия в стил и поведение имаше едно дълбоко чувство на… какво? Сила, реши той, комбинирана може би със спокойна увереност — качества, трудни за съвместяване в страхотните войни от легендите. Малко разочароващо, трябваше да признае той; и все пак тишината беше по някакъв начин успокояваща.
Чакаха почти час. После капсулата рязко се люшна — Дженсън бе вкарал товарния кораб в маневра твърде бързо, за да може това да се компенсира от изкуствената гравитация. Разговорът моментално спря и Кейн чу приглушения вой на натоварените двигатели.
— Това е — съобщи мрачно Новак от вратата на капсулата. Изглеждаше напрегнат, но Кейн знаеше, че това няма нищо общо с предстоящото нападение. Вече беше забелязал близкото приятелство между Дженсън и Новак — а няколко минути след като тръгнеха, Дженсън щеше да е адски голяма цел. — Да заключвам ли?
— Почакай да дойде Лейт — каза Скайлър.
Секунди по-късно вратата на шлюза се отвори.
— Всички в пълна готовност — каза Лейт и тръгна с широки крачки към капсулата си. — Дженсън ще пусне капсулите след по-малко от минута. Когато изскочите, тръгнете на запад.
Новак затвори вратата и капсулата потъна в тъмнина. Във въображението си Кейн видя патрулни кораби да се спускат към тях, за да открият огън. Дженсън щеше да забави за момент, уж че има механичен проблем, за да ги откара колкото се може по-близко.