— Разбира се — каза Лейт, пусна ръката й и й подаде пушката. — Какво е ради?
— Твоите приятели — каза тя, взе оръжието и като докосна нещо, което вероятно беше предпазител, го преметна през рамо. — Момчетата, които ти помогнаха.
Лейт подаде сигнала „всичко е чисто“ и с хрущенето на сухи листа Кейн и петимата скрити блекколари излязоха на просеката. Кейн съжали, че не може да види израженията под мрежестите маски — в бойно облекло блекколарите бяха внушителна гледка…
— Мислех, че си довел цяла тълпа — каза жената и ги погледна. — Това ли сте?
— Имаме и един съгледвач на края на гората — каза Скайлър.
— Добре. Колите не могат да вземат всичките; някои ще трябва да ходят пеша. — Тя кимна към тримата си другари, които, за разлика от нея, все още държаха оръжията си готови. — Ти можеш да отведеш тези четиримата направо през гората, в къщата. Ние ще откараме останалите и багажа им с колите.
— Но, Ли, ние все още не знаем кои са те — възрази един от аржентианците и посочи с оръжието си Вейл.
— Те са блекколари… което означава, че са на наша страна — търпеливо обясни тя. — Така че тръгвайте. И си сложи пушката на рамо преди пак да ти я вземат.
Мъжът изсумтя, но тръгна, последван от шестимата. Жената кимна на Скайлър и каза:
— Да тръгваме.
„Къщата“, в която ги отведоха, си беше просто барака сред още три-четири бараки. Срещу тях, в гората, имаше триетажна каменна къща и голям гараж. Една скрита врата в бараката обаче водеше до тунел, който излизаше в голямата къща. Минаха през него и влязоха в добре обзаведен подземен етаж. Вътре имаше две овехтели кушетки, няколко стола, наредени покрай стените, и дори микровълнова фурна и много пакети стерилно опакована храна. По-малко битово изглеждаше един бръмчащ антибръмбар, поставен до телефона. Два други тунела и може би трети, зад вратата, тръгваха от другите стени.
— Чувствайте се като у дома си, господа — каза жената. Беше свалила мрежестата си маска и Кейн можа да види лицето й.
Разочарова се. От гласа й беше очаквал да е хубава — красива, с предвещаващи буря очи патриотка с младежки фантазии. Вместо това тя имаше най-обикновени черти. Светлокафявата й коса, късо подстригана, за да е лесна за поддържане, с нищо не помагаше да се смекчи квадратното й лице, а виолетовите й очи изглеждаха повече уморени, отколкото яростни. Кейн се почувства измамен — и веднага се засрами от реакцията си.
— Предполагам, че трябва да се представим — каза Скайлър. — Аз съм Рейф Скайлър; това са Мордикай, Алън Кейн, Кели О’Хара…
Тя кимаше на всеки, докато Скайлър ги представяше.
— Аз се казвам Лиана Роуд — каза тя, когато Скайлър свърши. — И повече или по-малко отговарям за тази бойна група на Радикс.
— Радикс има ли централно ръководство? — попита Хокинг.
— Да. Главната квартира е в Каларанд. Столицата на Аржент. Имаме обезопасена телефонна връзка с тях, но не обичам да я използвам. Ако искаш да напишеш нещо за задачата си, ще го кодирам и ще го изпратим по куриер.
— Чудесно. — Скайлър кимна.
Двамата аржентианци, които бяха останали да скрият колите, влязоха, докато Скайлър и Хокинг пишеха бележката, и Лиана дръпна единия настрана. След кратък разговор той кимна и изчезна през другата врата. Кейн погледна Лиана и кимна въпросително към вратата.
— Води в килера — обясни тя. — Това е Джейсън Хо; той ще отнесе бележката ви в Каларанд. Но първо трябва да си смени дрехите. От вас също ще свалим всичко — добави тя, като гледаше черната му гъвкава ризница.
— Може би първо да погледнем навън и горе? — предложи Новак. — Не че се съмняваме в теб, но обичаме лично да проверяваме нещата.
— Проверете всичко, което искате — каза Лиана. — Но входът за голямата къща е забранен. Тя е собственост на местния търговски субалтерн и е оборудвана с охранителна система.
Въздухът изведнъж се наелектризира.
— Обясни, моля — тихо каза Скайлър.
— О, не се безпокой, горе няма никого… Наваре и хората му идват тук само по време на ваканциите. Тогава не се доближаваме до къщата, естествено, но през всяко друго време тук е достатъчно сигурно.
— Не е много умно — промърмори О’Хара. — Никога ли не се запитват какво става на този етаж?
— Те не знаят, че съществува… връзката е запечатана и официалните планове са променени още преди края на войната. Освен това кой би търсил бойна група на Радикс под носа на такъв големец?
— Всъщност никой — призна Скайлър. — Твоя ли беше идеята?
Лиана сведе очи.
— Не. На баща ми. Той ръководеше тази бойна група до… неотдавна.
Мъчителната тишина беше нарушена от звука на стъпки и от един от тунелите се появи Лейт с хората си и с аржентианския ескорт.