— Някакво затруднение? — попита Лиана.
Един от хората й поклати глава.
— Не, но по-добре по-скоро да ги изведем оттук — каза той и свали мрежестата си маска. — Един самолет на сигурността току-що дойде откъм Каларанд. Няма да са доволни, че са изчезнали.
— Доста бърза реакция — каза замислено Лиана. — Добре, ще ги отведем в къщата на Хармън… това ще е достатъчно далеч, за да са извън кордона. Джейсън отива в Каларанд да види дали главната квартира ги иска. Готови ли сте с бележката? — обърна се тя към Скайлър.
Лейт беше отишъл до Скайлър и четеше бележката над рамото му.
— Има още нещо — каза комскуерът. — Един от нашите хора не скочи с нас, а продължи с кораба. Вероятно вече е слязъл на земята. Можете ли да организирате група да го потърси?
— Запиши го в бележката — отсече Лиана. — Не можем да организираме такова нещо оттук.
Сигурната къща беше на два часа път и те стигнаха до нея без проблеми. Останаха там през по-голямата част от деня — ядоха, спаха и се преоблякоха в аржентианско облекло. Хокинг откри, че резервният антибръмбар на бойната група е развален, и цял следобед го поправя. За останалите времето беше главно чакане.
Накрая, към залез-слънце, пристигна съобщение от Каларанд по специалната линия, че шефът на бойната група на Радикс ще се срещне с тях. След половин час те вече пътуваха по прашния път с пет коли. Седнал на задната седалка в средата, притиснат между Мордикай и Куон, Кейн се опита да подремне по време на дългото пътуване. Опитът не беше много успешен. „Каларанд — продължаваше да му шепне един — тих глас — е напълно непознат, пълен със сили на сигурността и непроверени съюзници.“
И много вероятно също с много рикрили.
(обратно)Когато наближиха Каларанд, жълто-оранжевото слънце на Аржент се показа над хоризонта. След относително ниските постройки на Капстоун тридесет– и четиридесететажните сгради на Каларанд напомниха на Кейн за Нова Женева. Но докато минаваха през покрайнините на града, той видя, че също като Капстоун, и Каларанд е пострадал от войната. Нямаше дупки от бомби или руини, разбира се, но сградите бяха буквално осеяни с кърпежи, около някои от които се виждаше стопен бетон — признак за използвани лазерни оръдия. Дори при относително слабата светлина гледката беше потискаща и Кейн дори се засрами от това колко малко е пострадала самата Земя.
— В тази част живеят главно неквалифицирани работници и работещи в леката промишленост — каза Лиана.
— По-точно? — попита Куон, който също гледаше през стъклото.
— Главно текстилна и малки прибори. По-нататък, в Стрип, се произвеждат компоненти за оръжия. Стрип е един вид буферна зона между правителствения център и останалата част на града — добави тя. — В нея се влиза и излиза през детектори за метал и източници на енергия, но не е необходима лична карта.
— Тъпо — каза Куон.
Тя вдигна рамене.
— Производството на оръжия варира в зависимост от военните нужди на рикрилите. Предполагам, че не искат да проверяват цели тълпи работници, които са им необходими само от време на време.
Куон погледна Мордикай и Кейн можа да прочете мисълта, която мина между блекколарите: един завод за оръжие, особено само полусекретен, беше на практика покана за безпорядък.
Спряха пред масивна четириетажна сграда. На сто метра напред Кейн зърна бялата шапка на Хокинг — той влизаше в друга сграда.
— Хей! — извика той и посочи.
— Спокойно, Кейн. Просто влизат през друг вход — каза Лиана. — Хайде, слизаме.
Влязоха в сградата и Лиана ги поведе по някакви стълби надолу. Мъж на средна възраст им отвори и след кратка размяна на знаци с Лиана ги въведе в тунел, скрит зад гардероба на спалнята. Лиана, с малко фенерче в ръка, влезе първа. Кейн преброи сто и тридесет стъпала преди да стигнат до една тясна спирална стълба и да се заизкачват. Някъде на третия етаж над уличното ниво Лиана отвори един панел и ги въведе в силно осветена стая.
Присвил очи срещу ярката светлина, Кейн се огледа. Стаята беше без прозорци и бе нещо средно между голям частен офис и заседателна зала на малка компания. До стените стояха десетина млади, сурови на вид мъже; през една отворена врата в другата страна на стаята влизаха останалите блекколари и аржентианският ескорт. А в центъра, на едната страна на маса с голям антибръмбар, седяха четирима мъже.
Това бяха лидерите на Радикс — Кейн разбра моментално. Хладният, замислен вид, който имаха, докато изучаваха посетителите си, възрастта и опитът, които дори периодичното използване на идунайн не можеше да изтрие от очите им — всичко това просто подсилваше онази неопределима власт и отговорност, които беше видял в лидерите на Съпротивата на Земята. Кейн огледа нарочно небрежно всеки от четиримата — опитваше се да оцени реакцията им към новодошлите. Безполезно упражнение — необходимостта отдавна беше наложила маски върху лицата им.