— Струва ми се, че ще е по-добре да ни кажете какво искате вие — предложи Бакши. — Тогава ще можем да ви кажем, ако можем.
— По-просто може би, но не толкова интересно — обади се Скайлър. — Освен това информацията за големината на екипа често определя каква роля ще играе той.
Бакши отвори уста, но Тремейн сложи ръка на рамото му.
— Той е прав, Сърли. Добре, нека да видим. Понастоящем Радикс има около половин милион членове и активно подкрепящ персонал извън населението на планетата от милиард и четвърт. Разпределени сме доста добре, макар че сме склонни да се съсредоточаваме в големи градове като Каларанд.
— А какво ще ни кажеш за вашата служба за сигурност? — попита Лейт. — Според мен с бойни групи като тази имате голям проблем с проникването в нея.
Тремейн вдигна рамене.
— Всъщност мисля, че нямаме проблеми по тази линия, тъй като всеки в бойната група трябва да даде съгласието си за приемане на нов член. От време на време се опитват да ни подмушнат двойници, но бързо ги хващаме.
Лейт кимна.
— Добре. Друго?
— Е, все още ни има въпреки усилията на врага за обратното — каза Тремейн с невесела усмивка. — С изключение на това другото не е така добре, както бихме желали. Ние ги измъчваме на едно или друго място — отвличане на доставки например, — но истински големите цели са всъщност неуязвими.
— Знаете това от опит? — попита учтиво Скайлър.
— Много болезнен опит. Обикновено разпознаваме неизбежното достатъчно рано, за да се отдръпнем и да намалим загубите си.
— Имате предвид определена цел? — попита Джеремая Дан.
— Да — отвърна Лейт. — Евентуално. Преди всичко обаче ще имаме нужда да определите местонахождението на всички стари ветерани от звездната сила, които можете да намерите. Предполагам, че известен брой са били уловени на Земята, когато отбраната се е огънала?
— Да — каза Тремейн и сбърчи чело. — Но войната беше много отдавна.
— Това няма да е проблем, ако са взимали редовно идунайн — обади се Вейл някъде зад Кейн.
— Взимали са идунайн, нали? — попита Скайлър и огледа младежките лица на аржентианците.
— Вижте… — започна един мъж с маслинена кожа.
— Спокойно, Ури — каза Тремейн. — Така стана, боецо, че имахме добри възможности да прехващаме доставките идунайн. А ветераните от войната стоят на първо място в нашия списък за приоритети.
— Добре. — Лейт кимна. — Тогава бих желал вашите хора да започнат да ги събират колкото е възможно по-скоро.
— Събирането вече е в ход — каза Дан. — Нощес пристигна съобщение, Рал. Нямах възможност да ти кажа.
— О, по дяволите! — изръмжа Бакши. — Пак ли?
Дан кимна.
Тремейн се смръщи, сякаш ядеше лимон.
— Нямаш късмет, комскуер. Всичките триста и петдесет от бойците са затворени поне за два месеца.
— Какво? — За първи път, откакто Кейн го познаваше, Лейт изглеждаше изненадан. — Защо?
— Случва се всеки път, когато рикрилите предприемат голям удар срещу крайселите — обясни Бакши. — Фронтът е само на един парсек. Предполагам, че се страхуват, че някой ще отмъкне някой кораб, докато са заети, и че няма да могат да го преследват.
— Това е смешно — изсумтя Лейт. — Къде би могъл да отиде?
— Практически навсякъде — вдигна рамене Бакши. — Единичен кораб може да проникне почти до всяко поделение дори близко до бойния фронт.
— Зная — отсече Лейт. — Имах предвид къде би могъл да кацне? Всичко на тридесет парсека е собственост на рикрилите или окупирано от тях.
— Виж, не ние създаваме тези правила — посочи Бакши малко разгорещено. — Те не ни искат разрешение преди да ни хвърлят в затвора.
— Прав си. — Лейт потри лице с ръка. — Извинявай. Имате ли представа къде ги държат?
— Разбира се. В затвора „Хенслоу“ на източния край на Стрип — каза Дан. — На дванадесет километра оттук.
— Добре охраняван, предполагам?
— Много добре. — Тремейн го изгледа с любопитство.
— За какво точно са ти необходими тези ветерани?
— За момента това е все още поверително — отговори Лейт.
— Виж, комскуер…
— Те са имали тежка нощ — прекъсна шефа си Бакши.
— Защо не си починат и да продължим разговора по-късно?
— Няма да е лошо — съгласи се Лейт.
Тремейн не изглеждаше много щастлив, но кимна.
— Добре. Джер, ще ги настаниш ли?
Дан кимна.
— Благодаря за гостоприемството — каза Лейт и стана.
— Няма защо. Починете си хубаво.
Щом вратата зад блекколарите се затвори, Тремейн бутна стола си назад и каза на Бакши:
— Благодаря, че спря този разговор, Сърли. Някакви коментари? — И огледа всички.