Минутите се точеха бавно. Очите на стража бяха затворени, но дишането му показваше, че не спи. Планината беше тиха с изключение на звуците, издавани от насекомите; нищо освен някоя птица от време на време не пресичаше небето над тях. Но Дженсън знаеше, че тази тишина е илюзорна и че ако бъде подадена тревога, много скоро тук ще е пълно с хора. „Търпението е добродетел“ — каза си той и продължи да наблюдава.
Но накрая не можеше да чака повече. Останалата част на патрула сигурно беше преполовила пътя до висящия бинокъл, а на него щеше да му трябва известно време да мине през дефилето преди те да са открили трика и да повикат подкрепления. Беше опасно да се разкрие, но нямаше друга възможност. Той взе един камък, сложи го в прашката и го запрати в тревата на петнадесетина метра нагоре по склона.
Часовоят веднага скочи, насочи пушката си към мястото, където се бе разнесъл звукът, и нагласи микрофона.
— Тук Чам — каза той тихо. — Чух нещо на склона близо до мен. Отивам да проверя.
Тръгна предпазливо, вдигнал пушката на височината на кръста си. Дженсън го наблюдаваше как внимателно се доближи до високата до колене трева. Накрая спря за момент и стреля три пъти в нея. Нищо не се случи и той се върна.
— Трябва да е било животно — чу го Дженсън да казва. Отговорът не се чу, но Чам се усмихна леко. — Разбира се. Но кой знае колко бързо могат да се движат тези блекколари?
Чам седна на мъха, отново отмести микрофона настрана и посегна към копчето за контрол на силата…
И камъкът от прашката на Дженсън го удари с всичка сила в гърлото.
Войникът се свлече, ръката му падна отпусната до него. Дженсън свали шлема му и го вдигна до ухото си. Чу тихо мърморене и коментари от другите, които се изкачваха по планината. Нищо не показваше, че са чули нещо необичайно; или, ако бяха чули, че му придават някакво значение. Рискът се беше оправдал.
Дженсън бързо претърси мъртвия и намери полева санитарна чанта и пакет с храна, които прибави към собствените си запаси. Лазерната пушка беше съблазнителна, но енергийният й пакет можеше да бъде открит от неприятно голямо разстояние, особено тук, където нямаше нищо. Шлемът, за нещастие, беше почти толкова коварен: дори ако предавателят беше изключен, електрониката и батерията щяха да се чуват като парен локомотив. Той взе пушката и шлема и ги хвърли в гората. Щяха да ги намерят, разбира се, но може би щеше да затрудни врага.
След това слезе в дефилето. Движеше се максимално бързо, без да вдига много шум, тласкан от такова чувство за спешност, каквото не беше изпитвал никога. Преследването от сили на сигурността не беше нещо особено неочаквано, но когато те знаеха, че е самичък и че е блекколар, ставаше лошо. Отидеше ли някъде Лейт с групата си, врагът винаги ги преследваше.
Беше почти на дъното на дефилето в гъстите шубраци, когато от склона се чу експлозия. Граната. Очевидно хората от сигурността беше намерила уловката, която им беше оставил. Много скоро цялата планина щеше да гъмжи от врагове.
Оттук нататък нещата щяха да започнат да стават трудни.
(обратно)Кейн се събуди, защото чу името си. Остана неподвижен няколко секунди, без да отваря очи. Всичко изглеждаше мирно; от другата страна на стаята, до вратата, Лейт тихо говореше:
— Още спи и няма смисъл да го будим.
— Извинявай — каза един нов глас, — но Рал изрично каза да вземем и Кейн.
Кейн отвори очи.
— Буден съм, Лейт — тихо каза той, за да не събуди никой друг. — Какво има?
Лейт и другият — беше Джеремая Дан — го погледнаха; Кейн забеляза, че Лейт май е ядосан.
— Рал Тремейн иска двамата с Лейт да се срещнете с нашата тактическа група — обясни Дан.
— Не е необходимо да идваш — намеси се Лейт. — Мога да проведа всякакви тактически дискусии и сам.
Беше ли това първата стъпка към неговото отстраняване? Кейн стана и мина между леглата.
— Ще ми е интересно да дойда.
— Добре. — Лейт кимна. Хевън и Новак, които играеха шах, станаха. — Искам и вие да сте там — каза им Лейт. — Ако решим да нападнем затвора Хенслоу, ще водите взводове.
Очите на Дан се разшириха.
— Комскуер… всъщност ние нямаме толкова жива сила.
— Тремейн каза, че сте половин милион. При толкова много хора бихте могли да щурмувате и с камъни.