— Но тогава повече няма да имаме половин милион, нали? — каза Дан с леден глас, обърна се и тръгна да излиза.
Кейн и тримата блекколари го последваха. С надежда да изглади отношенията, Кейн настигна Дан и посочи дългия коридор с висок таван.
— Какво точно е това място, господин Дан? Не прилича на никоя сграда, която съм виждал.
Част от сковаността се стовари от гърба на Дан.
— Някога е било правителствена сграда, преди шестдесет години. Тук се е помещавало министерството на рудните богатства. Когато им построиха нова сграда, тази беше продадена и преустроена в частни офиси. По-късно отново беше преустроена — в апартаменти. Притежаваме цялата сграда чрез различни организации.
Дан ги заведе в малката заседателна стая, в която се бяха събрали отначало. Този път обаче на масата имаше много повече хора: освен с Тремейн и Бакши имаше други мъже и две жени. За Кейн, най-неочаквани — и приятни — бяха четиримата мъже, седнали до Бакши. Изглеждаха млади и будни… и носеха черни пола и пръстени с драконова глава.
Тремейн седеше на председателското място, а Бакши — от дясната му страна. Лейт седна на стола в другия край на масата; Кейн зае свободното място до него.
— Извинявайте — каза Тремейн и погледна Новак и Хевън, когато Дан зае последния стол. — Не очаквах други хора. Ще изпратя да донесат още два стола.
— Няма нужда — каза Лейт. — Могат да постоят и прави.
— Не е необходимо…
— Казах, че могат да постоят и прави.
Около масата се чу тихо шумолене на хора, които мърдат на столовете си, и Кейн видя едно-две кратки смръщвания. Тремейн сви устни, но кимна.
— Както желаете. Да ви представя тактическата група. — Той посочи вляво. — До Джер е Сали Куинлан, отговаря за военното разузнаване; Майлс Камерън, шеф на разузнаването; и Стюарт Йорк, шеф на снабдяването. Отдясно е комскуер Бакши, главен тактик и шеф на полевите операции; командосите Маккитерик, Валънтайн, Фюес и Кутури ще ръководят нашите нападащи части; Фей Пикиано също е тактик.
Всички закимаха.
— Очаквам да чуя от вас условията на Плинри — каза Фей и погледна между Лейт и Кейн. Кейн реши, че тя е много по-близо до неговия ментален образ за жена боец от съпротивителното движение от Лиана Роуд — по-атрактивна, привлекателна, но все пак с необходимата твърдост в очите. И за разлика от представителната Сали Куинлан, не носеше брачна лента.
— Разбира се — каза Лейт. — Но по-късно. Точно сега условията на Аржент са по-важни. — Той погледна другата жена. — Госпожо Куинлан, има ли някакъв начин да се оцени колко ще продължи сегашната кампания на Рикрил?
— Момент, комскуер — каза Тремейн преди Сали да отговори. — Преди да продължим бих желал да зная каква точно е целта на вашата мисия.
— Както вече обясних, това е поверително — каза Лейт.
— Ще ви се каже, когато трябва да го знаете; не преди това. Така е по-безопасно за всички.
— И какво ви дава право да вземате такова решение? — попита Валънтайн. — Този свят е наш, не ваш.
— Сигурни ли сте? — сухо попита Лейт. — Аз пък мислех, че го владеят рикрилите.
Валънтайн се намръщи.
— Вижте, Лейт, окупацията престана да е забавна преди тридесет години.
— Съжалявам, но точно вие нямате право да ми задавате въпроси. Докато се наричате блекколар, това — той вдигна пръстена с червените драконови очи — ми дава цялата власт, която ми е необходима, а вие сте длъжен да се подчинявате.
— Освен ако вече нямаме друг командир — обади се Фюес, едър рус мъж с изпити бузи. — А ние имаме.
Лейт го погледна хладно, след това се обърна към Бакши.
— Комскуер, вие признавате ли моите пълномощия?
— Да, стига вашите заповеди да не противоречат на моите — отговори Бакши. — Но йерархията в командването не е ясна. Например вие претендирате, че имате пълномощие от генерал Кратохвил от Земята. Кога прескочихте дотам, по пътя от Плинри?
Лейт поклати глава.
— Пълномощията от Кратохвил бяха донесени от един от неговите агенти — Кейн. Тъй като на Плинри не беше останал никой със съответен ранг да дава или да отменя заповеди, ние ги приехме с честната дума на Кейн.
Тремейн бавно кимна и каза:
— Чудехме се за Кейн… но какво ще кажете за генерал Лепковски? Предполагаше се, че той е на Плинри.
— Лепковски престана да издава заповеди преди тридесет и пет години — мрачно каза Лейт. — Загина в края на войната.
— Разбирам. — Тремейн помълча известно време. Мръщеше се. Очите му изучаваха лицето на Лейт. — Добре — каза най-после. — Ще ви повярваме… засега. Но трябва да се съветвате с комскуер Бакши или с мен преди да извършите нещо, което може да изложи на опасност моя народ. — Той кимна към Сали Куинлан. — Давай нататък, Сали.