Тя погледна още веднъж Лейт и наведе очи към книжата пред себе си.
— Доколкото можем да кажем, рикрилите ангажират много сили за това нападение. През последната седмица проследихме четири военнотранспортни кораба клас „Елефант“ и три ята „Корсар“ и сме сигурни, че две ята, нормално базирани тук, също са отлетели. Предполага се, че ветераните от звездните войни ще бъдат пуснати не по-рано от петдесет дни.
Лейт поклати глава.
— Това е твърде дълго. Бакши, с какви сили разполагате?
— Не са достатъчно, за да превземем Хенслоу с щурм, ако имате предвид това. Около четиридесет души плюс вашите блекколари.
— Четиридесет души? Какво стана с вашите половин милион неустрашими патриоти?
— Прекъснахме връзката си с останалата част на Радикс, в случай че нещо тръгне погрешно.
— И какво ще правим, ако се наложи да потърсим помощ?
— Имаме групата, която ви докара. Десет души, на които можем да разчитаме в случай на нужда.
— Струва ми се, че не ни вярвате много — обади се Хевън зад Кейн. — Ние наистина не сме тук, за да ви предадем, знаете го.
— Но можете да го направите… просто случайно, разбира се — каза Майлс Камерън. — Аржентианската служба за сигурност е много бдителна и някои от техническите й средства са вероятно различни от онези, с които сте свикнали. Не можем да рискуваме всичко заради някаква схема, за която не знаем нищо.
— Случват се такива неща на война — посочи Лейт. — Затова имате генерален щаб и командна верига, вместо да решавате нещата на митинги с войниците.
— Не можете да очаквате военна точност от нас, комскуер — каза Фей. — Войната беше много отдавна и повечето от нас не са били във военната система.
Лейт я погледна оценяващо и попита:
— Вие бяхте ли?
Тя вдигна скромно рамене.
— Малко. Бях в тактическия щаб в секторната команда на генерал Кордвейнър.
— Впечатлен съм. Също така съм изненадан, че рикрилите са ви оставили да се движите свободно.
— Всъщност те не знаеха за мен — призна тя. — Архивите бяха унищожени… стават такива неща.
Лейт се усмихна и погледна към Бакши.
— Схванах гледната точка на госпожица Пикиано. Оттеглям всичките си нелюбезни забележки. Може би няма да е необходимо нападение. Имате ли представа къде точно е затворът?
— Доста добра — отговори Тремейн; в гласа му прозвуча облекчение. — Майлс?
Камерън взе една чанта и извади дебела папка. Отвори я, измъкна няколко листа и снимки, плъзна ги по масата към Лейт и каза:
— Затворът Хенслоу.
Кейн проточи врат да види. Затворът беше колосална петнадесететажна правоъгълна сграда от приличащ на камък материал, разположена в центъра на празно каре. От третия до тринадесетия етаж по стените имаше тесни прозорци; на последните два етажа бяха по-големи. Въоръжени часови патрулираха покрай четириметрова ограда, от двете страни на масивната врата имаше караулни помещения. На една улична карта затворът беше показан на около сто метра навътре от стената, която ограничаваше Стрип.
— Къде държат ветераните? — попита Кейн.
— Ако колитата са верни на себе си, на осмия етаж — каза Камерън. — Оттам могат да виждат отвъд стената; предполагам, че това е направено умишлено, за да изпитват носталгия.
— Службата ви по безопасност прави ли такива неща? — попита Лейт.
Фюес изръмжа и потри пръстена си с драконова глава почти свирепо.
— Префектът Апостолерис е излюпен от рик и тарлегански гущер — каза той с погнуса. — Ако не пазеше толкова грижливо собствената си кожа, отдавна да сме го убили. Но все ще го хванем някога.
Кейн изпита някакво странно чувство на възхищение. Да, това най-после беше огънят, който очакваше от легендарните блекколари — гняв и неудържим стремеж, нещо, чието отсъствие на Плинри го беше разочаровало. Докато гледаше относително младежките лица около масата, се зачуди дали различието не се дължи на допълнителния идунайн, който аржентианците очевидно бяха получавали. Възможно ли беше спокойствието, което беше видял у мъжете на Плинри, всъщност да беше повече израз на слабост, отколкото на сила? Мисълта не беше особено приятна.
Тремейн отново заговори.
— За щастие повечето операции на службата по сигурност на Каларанд се ръководят от помощник-префекта полковник Икинс. Той е достатъчно опасен, но изобщо доста сдържан… не екзекутира невинни хора след едно наше нападение например, както често прави Апостолерис. Системата на затвора е подчинена директно на него.
— Хм. — Лейт разучи плановете и леко потърка пръстена си. — Какви са оръжията на охраната?