— Тези навън и другите в административните части имат лазерни пушки и иглени парализиращи пистолети — каза Камерън. — Охраната в затвора е с иглени пистолети.
Кейн почувства как бузата му трепна. На Земята се използваха различни парализиращи вещества, всичките ужасни.
— Какво парализиращо вещество използват? — попита той.
— Паралит-IX, ако това ви говори нещо — каза Камерън. — Предизвиква мигновено отпускане на мускула в мястото на влизане, което се разпространява по цялото тяло за по-малко от минута. Пистолетите са с патрони касетъчен тип, така че изхвърлят поне десет игли.
— Които се разтварят, предполагам? — попита Лейт.
Камерън кимна.
— Само за минута напълно изчезват в кръвния поток и тъй като сетивните нерви са парализирани само частично, човек изпитва страшна болка.
— Няма ли противоотрова, или просто трябва да се търпи?
— О, има и ние имаме достатъчно от нея. За нещастие тя е силна отрова, ако в тялото няма достатъчно паралит-IX.
— Не е голяма изненада — обади се Новак от другия край на стаята, където разглеждаше дървената ламперия. — Очевидно всяка ваксина, с която можете да се имунизирате, ще е безполезна.
— Простете, ако ви отегчавам, командос… — почна Камерън.
— Изобщо не ни отегчавате, господин Камерън — успокои го Лейт. — Откакто войната свърши, ние не използваме паралитични пистолети.
— Нима службата по сигурност на Плинри не ги използва? — попита Фей.
— Доста рядко — каза Лейт. — Тремейн, бих искал да имам два дни да се запозная с града. Можем ли да получим карти и коли?
Стюарт Йорк си отметна в бележника и каза:
— Ще ви осигуря коли.
Тремейн посочи папката на Хенслоу и попита:
— Някакви идеи?
Лейт поклати глава.
— Засега бих искал да я взема и да я разгледам по-подробно.
Камерън мълчаливо прибра листата в папката и му я подаде. Лейт благодари и погледна към Тремейн.
— Нещо ново за Дженсън?
— Или за някои други кораби, които може да са се приземили? — добави Кейн.
— Други кораби? — Тремейн се намръщи и погледна към Бакши и Камерън. — Някой друг ли очаквате?
— Все някой трябва да дойде от Плинри с новината за нашето твърде неочаквано отлитане — каза Лейт. — Дотогава ще трябва да сме се скрили добре, тъй като те ще донесат данни за самоличностите ни.
Кейн се обърна към стария блекколар, но преди да успее да каже, че не е имал това предвид, един крак го настъпи — доста силно и явно като предупреждение. Той преглътна и замълча.
Тремейн все още се мръщеше.
— Разбирам. Добре, можете да останете тук или да отидете в някоя от другите сигурни наши къщи. Колкото до Дженсън, още няма никаква новина за него. — Той погледна вдясно. — Фюес, придружи групата на Лейт.
Фюес отдаде чест със стиснат юмрук, както Кейн беше видял да прави Бакши.
— Слушам, сър.
— Добре. Ако няма нищо друго…
— Аз имам един въпрос — каза Кейн.
Всички се обърнаха към него.
— А именно? — попита Тремейн.
— Когато дойдохме, чухме да се споменава за рикрилски военен губернатор. Колко активно е участието на Рикрил в управлението тук?
— Повече, отколкото бихме желали — призна Сали. — Освен шестте си бази те имат и частни райони в много от главните градове, включително Каларанд. Вероятността да се натъкнете на тях обаче не е голяма.
— Разбира се, онова, което ще направите в Хенслоу, може да промени нещата — посочи Фей. — Може би ще трябва да поговорим за тактиката на рикрилите — в тази почти фронтова зона методите им може да са различни от онези, с които сте свикнали.
— Добра идея — съгласи се Лейт. — Ще ви кажа кога можем да го направим.
Тя се усмихна.
— Очаквам с нетърпение.
— Други въпроси? — попита Тремейн. — Добре. Тогава това е всичко засега.
Столовете затрополиха — хората започнаха да стават. Йорк, който седеше до Кейн, го потупа по ръката.
— За колите. Какви предпочитате? Открити, тоест остъклени отвсякъде, или затворени?
— Затворени — каза Лейт преди Кейн да може да отговори. — Хевън може да дойде с вас, ако искате, и да ви покаже какво ще ни е необходимо.
— Чудесно — кимна Йорк.
— Да се връщаме — каза Лейт на Кейн, когато Хевън и Йорк тръгнаха към вратата.
Кейн го погледна злобно.
— Какъв сте вие, моя лична бавачка? Сам мога да отговарям на отправените към мен въпроси.
Лейт го хвана за ръката и леко, но неумолимо го насочи към вратата.
— Зная, че можеш — каза той. — Ще поговорим за това, когато се приберем.
— Лейт…
Новак се появи от другата страна на Кейн.
— Никога не спори със своя комскуер на публично място, Кейн — посъветва го тихо той. — Особено пред непозната публика.