Фюес чакаше на вратата.
— Мога ли да направя нещо за вас, комскуер? — попита той.
— Ако може, вземете няколко карти на Каларанд и ни ги донесете — отвърна Лейт. — Бих искал да ги разуча с вас, ако имате време.
— Разбира се.
Фюес забърза нанякъде, а Кейн и двамата блекколари тръгнаха към стаите си. Щом влязоха, Кейн се обърна към Лейт; но старият блекколар го изпревари.
— Отсега нататък, Кейн, колкото по-малко говориш с аржентианци, толкова по-добре — каза той. — Преструвай се на силен, мълчалив мъж, потънал в мисли. Разбрано ли е?
— Не — каза Кейн. — Защо изведнъж трябва да престана да говоря?
— Говоренето не е проблем; проблем е да знаеш кога да спреш. Особено след като всички бяхте готови да им кажете за Додс и откраднатия „Корсар“.
— Какво лошо има в това?
— Първо: аз ви заповядвам да не казвате. И второ: никога, никога не казвайте повече, отколкото е необходимо. Това в най-добрия случай е глупаво, а в най-лошия — самоубийствено.
Кейн изсумтя.
— Виждам, че си много добър съюзник. Тези хора са на наша страна.
— Повечето от тях сигурно. Но не за тях се безпокоя.
— Да не мислиш, че в групата може да има шпиони? Това е лудост… правителството отдавна се е справило с тях.
— Не непременно. По-често е по-изгодно да се остави структурата ни да се неутрализира сама. Не забравяй, че Тремейн лично призна, че техните нападения не са били много успешни.
Кейн сви устни. Все още беше недоволен, но в думите на Лейт имаше здрав разум.
— Ще им е трудно да ни помогнат обаче, ако не знаят какво правим.
— Ще научат какво правим, когато трябва да ни помогнат… и тези решения ще вземам аз.
— Добре. — Кейн се приближи на половин стъпка до Лейт и прошепна: — Ще ми кажете ли най-после какво точно прави Додс?
Лейт посрещна погледа му спокойно.
— Съжалявам, момче, но не мога. Нито на теб, нито на никого.
— Значи вашите правила за сигурност се отнасят и до приятели? Или още мислите, че съм шпионин?
— Не. Мисля, че мога да ти вярвам. Но ако се знае задачата на Додс, това може само да ни навреди.
— Обаче ще помогне за моето душевно спокойствие.
Лейт го погледна търпеливо.
— Какво искаш да направя — да те излъжа? Вече казах, че не мога да споделя нищо. — Комскуерът се обърна, за да покаже, че разговорът е приключил, и отиде до масата, където Хокинг беше разположил част от електронните си устройства. Каза му тихо нещо и Хокинг кимна и започна да прибира нещата си.
Кейн отиде при леглото си и легна. Опитваше се да се успокои. Какво, по дяволите, в задачата на Додс беше толкова важно? Съображението на Лейт за секретност беше основателно, но и интересът на Кейн не беше празно любопитство. Ставаше дума за живота му и за успеха на акцията и Лейт нямаше никакво право да пази в тайна онова, което можеше да застраши и двете.
На вратата се почука и Кейн вдигна глава. Куон и Фюес внесоха куп книжа и ги оставиха на масата. Лейт, Скайлър и останалите блекколари отидоха да ги прегледат. Кейн стана и се присъедини към тях. Лейт поне не можеше да му попречи да научи как да обиколи града.
С карта на Каларанд в ръка Лейт отиде до леглото на Скайлър, огледа се да се увери, че никой няма да го чуе, и каза:
— Направи малко място.
Все още изучавайки собствената си карта, Скайлър се премести. Лейт седна, кимна към вратата и попита:
— Какво мислиш за него?
— За Фюес? — Скайлър вдигна рамене. — Много решителен човек. От всяка негова пора се излъчва омраза към рикрилите. Новак ми каза, че и четиримата са такива.
— Да. Струва ми се странно, че са останали живи толкова дълго, като се има предвид колко наперени обикновено са този вид хора.
— Това очевидно говори добре за лидерството на Бакши и за дисциплината.
— Може би. — Лейт огледа стаята. — Ще трябва да се разделим колкото се може по-бързо — прекалено много сме тук и сме уязвими за нападение.
— И за наблюдение — каза Скайлър. — Макар че то ще бъде насочено към главно към теб или Кейн. Дали твоето обяснение за присъствието на заседанието на Новак и Хевън успя да заблуди някого?
— Съмнявам се — призна Лейт. — Телохранителите си приличат на телохранители независимо как са облечени. Вероятно някой вече се е сетил, че той е по-важен, отколкото го представяме.
— Е, заслужаваше си да опитаме все пак — каза Скайлър. — Ще изляза с О’Хара и Спадафора по-късно да потърсим едно-две добри укрития. Няма да разчитам на нещо по-добро от това място. — Той вдигна вежди. — От въпросите, които зададе на Фюес, бих казал, че вече си измислил план за нападението на затвора.