Далеч отзад достигна слаб звук от артилерийски обстрел. Дженсън се намръщи и увеличи скоростта. Щеше да се наложи много скоро да изостави колата.
(обратно)Коридорът беше безлюден. Това беше добре, тъй като на Лейт не му се щеше да има компания. Желанието му бързо да се ориентира във всичко беше намаляло, но образът на Фей Пикиано не излизаше от съзнанието му. Направо усещаше парфюма й. Искаше да може да се върне при нея; искаше я повече, отколкото можеше да си признае. Стисна зъби и продължи напред.
Все още беше раздразнен, когато стигна стаята на блекколарите. Отвори вратата толкова рязко, че Скайлър, Новак и Мордикай се хванаха инстинктивно за оръжията. Лейт не обичаше да стряска хората си така — дори бойните рефлекси на един блекколар можеха да бъдат притъпени, — но те поне разбраха, че за известно време трябва да го оставят самичък.
Кейн за нещастие или не разбра намека, или просто не му обърна внимание. Той крачеше до вратата, когато Лейт влезе, и още преди да я е затворил, застана на пътя му.
— Лейт, трябва да поговорим.
— По-късно — изръмжа Лейт и се опита да го заобиколи.
Кейн го хвана за ръката и отсече:
— Не, сега. Прекалено много неща оставяме за по-късно.
Лейт стисна зъби. Кейн беше последният човек на Аржент, пред когото можеше да избухне.
— Добре. Казвай.
— Трябва да приключим акцията преди правителството да ни намери. — Кейн махна с ръка: жестът обхващаше както другите блекколари, така и пространството около тях. — Затворени сме тук вече шест дни… и през това време почти не съм излизал от тази стая. Всичко, което правиш, е да провеждаш разни срещи. Кога ще почнем да правим нещо?
— Знаеш как е с военните — каза му Скайлър от масата, където четеше една лента.
— Не ми излизай с тъпи номера. Вие сте достатъчно бързи, когато искате. Онова, което направихте на Плинри, е най-доброто доказателство.
— Тук не е Плинри — напомни му Лейт. — Ние сме на непозната територия, принудени да разчитаме на организация, която вероятно е пълна с шпиони на колитата. Трябва да съберем колкото се може повече информация преди да пристъпим към действия.
— За това ли си монополизирал Фей Пикиано? — изсумтя Кейн. — Трябваше да се сетя, че имате делови отношения.
Поради някаква причина думите на Кейн не подразниха Лейт.
— Нейният интерес също е събирането на информация — каза той. — Бъди благодарен, че я отклоних от теб. Нямаше да изтраеш и един час.
— Какво искаш да кажеш?
— Искам да кажа, че е адски съблазнителна чак до феромонния парфюм, който носи. И е адски хубава при това.
Кейн го изгледа предпазливо.
— Тя… искам да кажа…?
— Не, не успя — отвърна комскуерът. — Сексуалната тактика е най-старата на света, но въпреки това не е отслабнала. Зная, че не трябва да рискувам да се заплитам емоционално по време на акция. За теб не съм сигурен обаче. Сигурно досега щеше да си в леглото с нея и да й кажеш всичко, което иска да знае.
— Това е смешно — каза Кейн. Но наистина не беше достатъчно сигурен за себе си. — Смятате, че тя е агент на правителството?
— Не е задължително. — Лейт мина покрай Кейн и седна срещу Скайлър. — Но на която и страна да е, тя ще иска да научи всичко, което я интересува. Тактиците винаги искат да имат цялата информация, която могат да получат.
— Затова ли не допускаш други до нея? — попита Кейн и отиде до масата. — Така че тя да не може да се свърже с тях.
— Тя или други потенциални агенти. Също така основен принцип е да не слагаш всичките яйца в една кошница. Всъщност ти си единственият, когото трябва да пазим да не влиза във връзка с колита.
— Затова ли не ме оставяте сам?
— Твоята компания ни е приятна — увери го Новак от леглото си.
Кейн само изсумтя.
— Но може да се каже, че ти попадна в целта — каза Лейт. — Подбирането на точния момент е от голямо значение. Ако се мотаем много дълго, колитата могат да опитат нещо. Добре. Утре двамата с Мордикай ще отидем да огледаме затвора Хенслоу, за да намерим най-добрия начин да измъкнем ветераните.
Мордикай повдигна вежди, но не каза нищо. Кейн обаче каза:
— Е, това вече е нещо. Аз също ще дойда.
Лейт поклати глава.