— Съжалявам. Не искаме да влизаш в контакт с колитата, забрави ли? Ще останеш тук, където е безопасно.
Кейн изкриви устни, но нещо в изражението на Лейт го предупреди да не възразява. Той се обърна, отиде до прозореца и загледа навън.
„Нетърпението на младостта“ — помисли си Лейт и поглади пръстена с драконовата глава, докато гледаше напрегнатия гръб на Кейн. Изведнъж го обля вълна на умора. Защо отново изживяваше всички тези мъки, особено в акция с толкова малко шансове за успех? Въздъхна и отмести очи от Кейн.
— Добре ли си? — тихо попита Скайлър.
Лейт се усмихна накриво.
— Разбира се.
— Той ще научи. Сигурно ли е за утре?
— Да. Говорил ли си напоследък с Вейл?
— Новак го е видял тази сутрин. О’Хара и Хевън също ще дойдат. Все още се чувстват слаби обаче — лечението с голяма доза идунайн не е удоволствие.
— Никой от нас не го прави за удоволствие — сухо каза Лейт. — Кога ще са напълно боеспособни?
— Вейл предполага, че след няколко дни — може би три или четири преди да се върне пълната им сила.
— Добре. — Лейт погледна часовника си. — Срещата на тактическата група е след един час; тогава ще им кажа за пътуването. Не обаче за твоята роля, разбира се.
Скайлър потърка замислено с пръсти плота на масата.
— Трябва ли изобщо да им казваш нещо? Ако в групата има агент на колитата, това е покана да ни заложат капан.
— Възможно е, но ако не кажем нещо, повече няма да ни вярват… Тремейн вече мисли, че питаме твърде много. Освен това по този начин можем да проверим дали в групата има агент, или не.
— Хм. Тогава само ти и Мордикай ли ще идете?
— Плюс един аржентианец, вероятно… очаквам Тремейн да настои за това. Нашият лоялен водач Фюес ще е подходящ. Ако се стигне до бой, един допълнителен блекколар ще е от полза. — Лейт го изгледа. — Виждам едно възражение, на което още не е отговорено.
Скайлър кимна леко към Кейн.
— Него самичък ли ще го оставиш с Новак? Ако аз исках да го хвана жив, щях да използвам точно този момент.
Лейт дълго мълча.
— Мислиш, че службата по сигурността вече е толкова отчаяна? Ако пропуснат, рискуват съвсем да ни изпуснат от контрол.
— Съгласен съм. Но не мисля, че можем да разчитаме на благоразумие в опозицията.
— В такъв случай може би е по-добре да го изпратим да остане с Хокинг, Куон и Спадафора.
— Или да го вземеш с теб сутринта. Сериозно. Във всеки случай те ще се постараят да те запазят жив и ако разберат кого са хванали, ще положат двойно повече усилия. Това може да повиши шансовете ти.
— Вярно. Означава, че ще използват стрелите с паралит-IX. Имаме ли запас от противоотрова?
— Да. И Вейл вече е приготвил спринцовки, ако ти потрябват.
Лейт се усмихна.
— Понякога се чудя защо си правя труда да издавам заповеди… Добре, ще си помисля дали да не взема Кейн утре. Но още не го споменавай нито на него, нито на никого.
— Разбрано. — Скайлър отмести стола си назад. — По-добре да се захвана със стягане на снаряжението.
Той отиде при Новак, посъветва се с него няколко минути и после отиде в ъгъла, където беше натрупано снаряжението. Лейт го наблюдаваше замислено, като отбелязваше пъргавите стъпки и сигурните, бързи движения на ръцете на едрия мъж. Скайлър беше щастлив — всъщност по-щастлив, отколкото го беше виждал още от края на войната.
Комскуерът се усмихна и погледна гърба на все още ядосания Кейн. Да, заслужаваше си. От дълго време блекколарите се измъчваха, че надеждата да направят нещо смислено намалява с годините.
(обратно)Гаражът на Радикс беше разположен в края на друг дълъг подземен тунел — аржентианската Съпротива явно имаше слабост към тунелите. Целият потен под трите гъвкави бронекостюма и местното облекло, Кейн вървеше между Лейт и Мордикай и се чудеше защо комскуерът му позволява да ги съпровожда. Той искаше това, разбира се, но след онзи разговор колко важна е тази работа, не беше очаквал Лейт да се съгласи толкова лесно.
„Гаражът“ — голям изоставен склад — беше плътно ограден, но след тъмнината на тунела малкото утринна светлина, която проникваше вътре, беше достатъчна да минат между паркираните коли до изхода, където ги чакаше тяхната. Там чакаха и три фигури: Фюес, Тремейн и Бакши.
— Добро утро — поздрави Лейт, когато се приближиха. — Не очаквах да ви видя тук.
— Добро утро — кимна Тремейн. — Искахме да имате последната информация за движението на колитата.
— Научих я от хората на госпожа Куинлан по пътя насам — каза Мордикай. — Там изглежда доста спокойно.
— Да, спокойно е. И все пак бъдете внимателни — предупреди Бакши и леко се намръщи, като погледна Кейн. — И тримата ли отивате?