— Четиримата, ако броите и Фюес — каза Лейт и погледна последния. — Всички готови ли са?
Високият блондин кимна.
— Всичко е готово, комскуер.
— Добре, да тръгваме. — Той кимна на Тремейн и Бакши. — До скоро.
Колата беше очукан пикап, подобен на онзи, с който Кейн беше пътувал на Плинри. Този път обаче трябваше да седи на пода при багажа, тъй като Фюес и Лейт седнаха на седалката. Мордикай беше седнал срещу Кейн, подпрян на стената. Кейн опита това положение и го намери за удобно.
Вратата на гаража се отвори и пикапът изскочи на улицата. След три завоя се вляха в трафика на Каларанд.
Не мина много време и Кейн съвсем изгуби ориентация. Седеше ниско и на практика не можеше да види нищо нито през предното стъкло, нито през малките странични стъкла, така че усилията му да свърже завоите на пикапа със запомненото от картата се оказаха безполезни. Тихият разговор между Фюес и Лейт също беше безполезен.
— Това е щабът на службата по сигурност — онази бяла сграда с многото сателитни антени по покрива.
— Само за Каларанд или за цял Аржент?
— За всичко. — Дълга пауза; още един завой. — Това е авеню „Победа“ — прекръстено след войната, разбира се. Минава от един от западните входове в Стрип и оттам в правителствения център. Преди това ще трябва да слезем — още не сме измислили как да правим лични карти на колита.
— Ще слезем дори още по-рано — каза Лейт. — Не искам при това пътуване да влезем в Стрип. Просто карай успоредно на него и мини покрай затвора.
Фюес го погледна за момент.
— Така няма да видите много.
— Вярно, но и нас няма да ни видят.
— Въоръжени ли сте? — попита раздразнено аржентианецът. — Казах ви, че в Стрип не може да се внася оръжие.
— Точно затова няма да отиваме там — отговори търпеливо Лейт.
— Забравихте да ми кажете, а? Точно както забравихте да споменете, че ще дойде и Кейн?
— За какво се горещиш толкова? Ти си тук само да ни помогнеш, забрави ли?
— Извинявайте — промърмори Фюес толкова тихо, че едва се чу от бръмченето на двигателя. Той погледна към Лейт и Кейн видя киселата му усмивка. — Свикнал съм да ръководя нещата.
Лейт махна с ръка и остави думите му без внимание.
— Това пред нас стената на Стрип ли е?
— Да. Ще трябва да завием успоредно на нея, за да стигнем до Хенслоу.
— Завий по следващата улица. За известно време ще стоим на разстояние — заповяда Лейт. — На стената има порта точно от тази страна на затвора, нали?
— Да. Улица „Авис“ минава там, пресича „Парлетин“ точно до стената. Мога да ви предложа да погледнете портата от „Авис“, след това да завия надолу към „Парлетин“ и след това да мина покрай Хенслоу.
— Добре. Действай.
Фюес зави и Кейн се изправи на колене и видя стената. Беше мръсно бяла, три или четири метра висока и с метална мрежа отгоре. Портата беше като онези на стената на Капстоун, но с по една пешеходна въртележка от двете страни. Виждаха се четирима часови; може да имаше и други, които не се виждаха. Кейн пак седна на пода и се зачуди как Лейт ще се справи този път без сгъваемата пътека, която бяха използвали при стената на Капстоун.
Фургонът продължи. Все още неспособен да види нищо важно, Кейн потъна в собствените си мисли — и беше изкаран от тях, когато Фюес направи остър завой вдясно. Кейн вдигна глава и видя, че Лейт гледа напрегнато през задното стъкло.
— Следва ли ни? — попита Фюес.
— Още не — отговори Лейт. Все още гледаше назад.
— Кой? — попита Кейн и протегна шия да види.
— Наведи се — заповяда Лейт. — Мисля, че имаме опашка. — Той се обърна към предното стъкло и посочи напред. — Фюес, там завий наляво и се върни към стената.
— Смяташ ли, че е разумно? — попита Мордикай.
Лейт вдигна рамене, без да се обръща.
— Ако това е уловка на колитата, вече сме вътре. Продължавай и ще търсим място, където да се измъкнем.
Кейн усети как стомахът му се свива на студен възел. Очакваше силите за сигурност накрая да ги открият, но беше мислил, че атаката ще е насочена срещу щаба на Радикс. Сети се за предположението на Лейт, че Фей Пикиано може да е агент. Тя знаеше, че блекколарите може би ще направят тази обиколка днес.
— По дяволите! — изруга Фюес и натисна спирачките. Пикапът направи остър завод надясно, ускори и Кейн се плъзна по пода. Едва беше успял да се върне на мястото си, когато Фюес отново натисна спирачките. С продължително стържене на гумите пикапът спря.
— Барикада на пътя — тихо каза Лейт. — Затворени сме. Отпред е спряла кола, втора върви подир нас. Изглежда, във всяка има по петима колита. От всяка излизат по четирима, по един остава за подкрепа.