— Да се заема ли с тях? — попита Мордикай толкова спокойно, че Кейн потрепери.
— Още не. Нека първо излезем на открито. Ще ти дам знак.
Думите едва бяха излезли от устата на Лейт, когато задната врата на пикапа се отвори и се показаха две дула на пистолети.
— Всички да слязат! — отсече един властен глас. — Мърдайте!
Мордикай мълчаливо се измъкна; държеше ръцете си вдигнати. Кейн последва примера му. Една тежка ръка го хвана за рамото и го дръпна. Мордикай беше бутнат на другата стена. Миг по-късно Лейт и Фюес също слязоха. Четиримата мъже от силите за сигурност от предната кола и тяхната поява туриха край на всякакви мисли, които Кейн беше имал за чакане, още повече че Лейт не беше споменал, че мъжете от силите за сигурност носят магнитни белезници. Кейн знаеше, че те могат да се отключат само със специален деполяризатор. Ако имаха намерение да избягат, сега беше моментът.
Лейт очевидно беше стигнал до същия извод.
— Какво става? — попита той войника пред себе си. Едната му ръка жестикулираше с необходимата степен на нервност. Другата обаче даде едва забележим сигнал: „Атака!“
— Млъкни… — беше всичко, което войникът успя да каже преди Лейт да забие коляно в слабините му.
Докато се свиваше на две, войникът инстинктивно стреля с пистолета, но Кейн не изчака да види накъде полетяха иглите. Измъкна се от хватката на войника, освободи се и едновременно с това отстрани пистолета с лявата си ръка. Той не беше така бърз като Лейт; един изстрел разкъса ризата му и рикошира от гъвкавия бронекостюм под нея. Втори изстрел не последва — лакътят на Кейн се заби в лицето на войника, а още два удара го свалиха на земята.
Нямаше шанса да направи повече. Още докато оценяваше общото положение — Фюес тъкмо се справяше със своя войник, Лейт бе паднал и Мордикай, вече справил се с тримата други, се навеждаше да му помогне — чу зад себе си как изтрещя изстрел и остра болка прониза ръцете и главата му. Той ахна и се опита да се обърне, вдигнал ръце да защити лицето си; след секунда почувства как страната му се вцепени и краката му омекнаха като гумени. Светът се деформира лудешки и експлодира в дъжд от искри.
Искрите бавно се разнесоха и той видя, че гледа стената от може би тридесет сантиметра. Между него и стената имаше ръка със забити в нея три тънки игли; постепенно разбра, че е неговата собствена. После чу предпазливи стъпки и един глас:
— Окей, Гарт, всички са повалени.
— Сигурен ли си? — чу се друг глас. — Може би имат предпазни жилетки.
— Сигурен съм, разбира се — отговори първият нетърпеливо. — Виждам игли във всички. Ела и ми помогни да им сложим белезниците.
Последваха още стъпки и подкреплението от първата кола се показа зад пикапа.
— Какво стана? Не можах да видя много.
— И ние не видяхме много повече — отвърна първият. — Те просто подивяха. — Извадих късмет, че бях зад колата… нещо се заби в бронята и дори не видях кой го хвърли. Хайде, ела да се оправим с белезниците.
Кейн напрегна всичките си сили и се опита да размърда ръката пред себе си. Не видя да се помръдва, но усети вълни на болка. Отново се опита и отново безуспешно.
И изведнъж се чу възклицание, прекъснато от неочаквано тупване. Чу и шумолене на дрехи и тракане на метал, последвани от падане на две тела на земята.
За момент стана тихо. Кейн отново се опита да се помести. И тогава се появи една възлеста ръка и вдигна неговата — вдървената. Втора ръка заби в китката му иглата на малка спринцовка и той веднага почувства изтръпването да се оттича от ръката му и секунди по-късно вече можа да завърти глава и да погледне нагоре.
Лейт беше клекнал до него.
— Как си? — попита блекколарът.
Езикът на Кейн все още беше малко вдървен.
— По-добре — успя да отговори той. — Как…
— По-късно. Можеш ли да седнеш?
С помощта на Лейт Кейн успя да седне. Краищата на иглите паднаха, когато седна — върховете им вече бяха отчасти разтворени, макар и все още достатъчно твърди, за да причиняват болка. Боцкането отзвучаваше и с изключение на известно треперене на мускулите на ръцете и на краката. Кейн почти се беше възстановил.
— Добре съм, струва ми се. Ако не трябва веднага да се бия — каза той. — Другите добре ли са?
Лейт изкриви устни в лека усмивка, погледна над рамото на Кейн и попита:
— Мордикай?
— Почти сме готови — каза блекколарът. Гласът му беше малко неясен.
Кейн хвана ръката на Лейт, изправи се и се огледа. Мордикай тъкмо помагаше на Фюес да се изправи; проснати на средата на улицата бяха двамата поддържащи войници на силите за сигурност.
— По-добре да тръгваме — каза Мордикай и погледна Лейт.