Лейт кимна и се наведе да вземе двата иглени пистолета.
— Предната кола е по-близко. Хайде.
Заобиколиха пикапа. Кейн и Фюес все още малко се клатушкаха. Патрулната кола беше стара, на добре оборудвана с комуникационна апаратура и електронен локатор, както и с пушка, която приличаше на иглена. Лейт седна на седалката на водача, свали пушката от скобата и я подаде на Кейн, който заедно с Мордикай седна на задната седалка.
— Аз мога да шофирам — възрази Фюес, когато Лейт му посочи дясната врата.
— Може би по-късно — каза комскуерът, докато оглеждаше и опипваше арматурното табло. — Засега просто седни.
Фюес се подчини очевидно нещастен от това, което вероятно смяташе за понижение. Лейт се пресегна през седалката, подаде на Мордикай двата иглени пистолета, които беше взел, и каза:
— Провери пълнителите. — После стисна и огледа за последен път таблото. — Тръгваме.
Още не бяха стигнали ъгъла, когато от говорителя се чу глас.
— Петнадесети патрул, докладвай. Нарушителите обезвредени ли са?
— Какво да им кажем? — прошепна Фюес.
— Нищо. — Лейт включи с една ръка локатора и изкара на екрана план на улиците на Каларанд. — Може би ще предположат, че войниците в колата все още са заети. Провери дали останалите им коли са програмирани по такъв начин.
Фюес се захвана с контролите, а Мордикай каза:
— Каквото и да си намислил не разчитай на тези оръжия. Заредени са само за три залпа.
— Пушката има само два — каза Кейн. — Изглежда, някой е решил да се застрахова.
— Сигурно — съгласи се Лейт. — Два изстрела на пистолет за в случай, че някой се докопа до тях. Хитро.
— Като говорим за хитро — каза Кейн, — как вие с Мордикай се избавихте от иглите?
— Мордикай не се избави — каза Лейт. — Той беше парализиран като всеки друг. Аз също… за няколко секунди.
— Петнадесети патрул, отговори! — остро прозвуча от говорителя. — Установихме, че се движиш на запад от Марис; нуждаеш ли се от помощ?
— Не му обръщай внимание — заповяда Лейт, когато Фюес посегна към микрофона. — Нека продължат да се чудят.
— Съвсем скоро ще разберат — възрази Фюес. — Ако мога да ги накарам да мислят, че сме хора от службата, можем да спечелим малко време.
— Твърде късно е. — Мордикай посочи екрана на локатора. — Преди минута имаше много други сигнали… Положенията на колите на силите за сигурност. Току-що изчезнаха.
— Изключени сме от информационната мрежа — допълни Лейт, погледна в двете посоки, когато излязоха на едно кръстовище, и зави надясно. — Успя ли да определиш местоположението им?
— Двоен полукръг с основа срещу стената — каза Мордикай.
— Те ще се преместват обаче, нали? — попита Кейн.
— Да, но това ще отнеме време — посочи Лейт. — Както казах, трикът, който използвах, беше прост. Когато иглите ме удариха, се постарах да паднат върху лявата ми ръка и да счупят подкожната ампула с противоотрова, която имплантирах сутринта. Останалото е ясно, разбира се.
— Разбира се. — Кейн се чудеше защо Лейт, изглежда, беше оставил по-голямата част от боя на Мордикай. Сега разбра.
— Късмет, че не се е счупила по-рано.
— Животът е пълен с пресметнати рискове.
— Хей! — извика неочаквано Фюес. — Това е улица „Парлетин“ и стената пред нас… Ти си ни върнал назад!
— Не точно. — Лейт се пресегна напред и натисна един бутон, който активира предупредителните светлини на колата. Трафикът пред тях се отклони да не им пречи и Лейт направи плавен завой към „Парлетин“. — Начинът, по който са разположени, означава, че стената на Стрип е част от загражденията им — продължи комскуерът. — Няма да очакват да отидем в тази посока.
— В Стрип? — излая Фюес. — Това е лудост.
— Друг пресметнат риск — отговори кротко Лейт. — Те ще се втурнат да покрият всички изходи на Стрип и в объркването ще имаме по-добър шанс да се измъкнем.
— По-добре да се върнем — процеди Фюес през зъби.
Лейт погледна аржентианеца.
— Препоръката е отбелязана, боецо — каза той със студен глас, който изненада Кейн. — Затегни колана.
— Слушам, сър — промърмори Фюес.
Напред Кейн зърна предупредителни светлини и посочи.
— Някой идва.
— Виждам го — отговори Лейт. — Сложи ли си колана? Дръжте се. — Той натисна спирачките, обърна надясно и отново натисна газта. На по-малко от двадесет метра беше порталът на стената на улица „Авис“.
Часовите зад мрежата, напълно изненадани, нямаха възможност да окажат съпротива. И двамата замръзнаха за секунда, след това се втурнаха лудешки да се махнат от пътя на връхлитащата кола. Кейн не можа да види дали успяха; очите му автоматично се затвориха, когато се стегна за удара.