— Че се насочваме на изток или запад. — Фюес вдигна рамене.
— Правилно. Затова тръгваме натам, където не ни очакват. — Още докато говореше, Лейт зави зад един ъгъл и спря.
Кейн примигна.
— Стената? Южната стена — добави той и погледна към слънцето.
Фюес протегна врат да види уличните знаци на ъгъла.
— Намираме се само на две преки от портата на улица „Авис“ — каза той разтревожено и озадачено.
— Отново вярно — съгласи се Лейт. — Всички навън. Оттук продължаваме пеша.
— Не можем да се изкачим през стената — каза Фюес, когато слязоха от колата. — Мрежата е пълна с детектори и проводници с високо напрежение.
— Зная. Ще минем през портала. Как сме с оръжието?
— Зле — каза Мордикай преди Фюес да може да се окопити от изненадата. — На мен ми е останал един шурикен плюс нунчакуто.
— Кейн?
— Две звезди.
— Дай ги на Мордикай. Фюес?
— Това е лудост! — възкликна аржентианецът. — Те имат там хора!
— Какви оръжия имаш, боец? — прекъсна го Лейт.
— Никакви!
— Никакви? — Мордикай не можеше да повярва.
— Никакви, разбира се… Мислех, че ще отидем в Стрип. Вече ви казах.
— Няма значение — намеси се Лейт. — На мен са ми останали две звезди; може би това ще е достатъчно. Да тръгваме. Мордикай, вие с Фюес вървете на няколко метра пред нас.
Върнаха се до ъгъла и завиха надясно. По улицата се виждаха други пешеходци, в далечината движението на автомобили беше започнало да нараства. Докато вървеше до Лейт и се мъчеше да имитира небрежна походка, Кейн усещаше как тупка сърцето му. Това просто нямаше да успее… и фактът, че по едно време покрай тях бързо мина една кола на силите за сигурност, без да намали, с нищо не му помогна да промени мнението си. Очевидно правителствените войски не очакваха да са толкова далече на юг и пеша, но все някой накрая щеше да ги забележи.
Но минаха три пресечки до улица „Авис“, без тази хипотетична личност да се появи. Завиха на юг и тръгнаха към разрушения портал.
Като се имаше предвид колко малко време беше минало, откакто Лейт беше разбил пропускателния пункт, защитата му беше възстановена забележително бързо. Една кола стоеше напряко на пътя, като оставяше незащитени само по един метър от двете страни. Въртележките за пешеходци бяха оцелели и малък поток минувачи се изнизваше през хората на силите за сигурност.
— Вижте… шестима часови — промърмори Кейн и смуши нервно Лейт. — Не ни достига една звезда.
— Всъщност две. Виждаш ли будката?
На няколко метра от портата имаше будка с малки прозорчета. Вътре също седеше часови. Изглеждаше напрегнат и бдителен.
— Преброих и него — отвърна Кейн.
— От основата излиза кабел… и изчезва на един метър, където някога трябва да е имало по-стара будка. Вероятно е телефонен и силов. Ще трябва да се прекъсне.
— Ох, и това ли? — Кейн не беше забелязал кабела. — Какво ще правим с часовите, които са в повече? Дали да не се опитаме да се приближим достатъчно и да използваме нунчакуто на Мордикай?
— Съмнително е — каза Мордикай през рамо. Двамата с Фюес бяха забавили ход.
— Съгласен съм — кимна Лейт. — Ние вървим в погрешна посока през тази част на деня и те ще имат достатъчно време да се зачудят върху това. — Той спря. — Добре, нека опитаме. Онази външна стълба през улицата на около петдесет метра от портата дава достатъчно укритие за двама. Мордикай, вие с Фюес ще пресечете улицата и ще отидете до нея. Ние с Кейн ще се скрием във входа с въртящата се врата точно срещу нея от тази страна. Когато дам сигнал, откриваме огън.
— Разбрано. — Мордикай смуши Фюес и двамата забързаха по улицата.
— Лейт! — изсъска Кейн. — Ами часовите, за които нямаме оръжие?
— Не се тревожи за това. Просто върви предпазливо и бъди готов за спринт.
Кейн стисна зъби и продължи да върви; поглеждаше ту към часовите, ту към входа. Сега между тях и портата имаше седем или осем пешеходци и Кейн със закъснение се зачуди дали Лейт е взел под внимание тяхното присъствие. Входът беше на пет стъпки… четири… три.
Един от часовите гледаше към тях леко смръщен. Изведнъж очите му се разшириха и ръката му посегна към кобура.
— Хей!
— По-живо! — отсече Лейт. Кейт ускори крачка и в същия миг една черна мълния изсвистя покрай ухото му и той видя хората от силите за сигурност да се олюляват. Преди да има време да се притисне до стената, Лейт се хвърли върху него и го блъсна във входа.
— Добре ли си?
— Само изплашен… малко — успя да каже Кейн, като се опитваше да освободи една ръка да разтърка ребрата си. Над рамото на Лейт видя Фюес и Мордикай наведени зад стълбата. — Довършихте ли ги?