— Останаха двама. И сигурно знаят, че сме без шурикени… — Докато говореше, порой игли се удари в стената до входа.
— Чудесно — изстена Кейн. Дръжката на врата го беше подпряла в бъбреците и той се пресегна и се опита да я завърти. — Вратата е заключена. Ще ми направите ли малко място да се опитам да я счупя?
Втори залп игли прелетя покрай тях.
— Практически вече съм почти без укритие — каза Лейт.
— Скоро ще сте съвсем без укритие — озъби се Кейн. — Всеки момент ще дойдат!
За негова изненада Лейт се засмя.
— На това разчитам! — Лейт бързо надникна навън. — Ето ги, идват.
Кейн не можеше да направи нищо; чувството за безпомощност беше почти задушаващо. Войниците сигурно бях достатъчно умни да избегнат ръкопашния бой. Единственото, което трябваше да направят, беше да дойдат от двете страни на улицата, прикривайки се взаимно, и да стрелят директно. Изобщо никакъв риск… Стиснал ръце в юмруци, Кейн очакваше жилата на иглите…
И неочаквано Лейт излезе наполовина от убежището и замахна с ръка. Мордикай от другата страна на улицата повтори движението с точност до секунда. Един последен рояк игли изтрака шумно, когато Лейт се мушна обратно, и Кейн чу нещо тежко да пада на тротоара. Лейт погледна навън и излезе; Кейн предпазливо го последва.
Човекът от силите за сигурност лежеше на тротоара, нещо лъскаво блестеше в лявото му слепоочие. Лейт се наведе за миг над трупа и го взе. Нещото беше малко и сребърно, с окървавен край с формата на крило и някаква халка… Кейн ужасен разбра, че е драконовият пръстен на комскуера.
Мордикай и Фюес вече бяха при тях.
— Пеша ли ще ходим по целия път назад? — попита Фюес, когато забързаха към портала.
— Не е необходимо. — Мордикай посочи колата на пропуска. На неговия пръстен също имаше кръв.
Лейт кимна.
— Сигурно са я оставили незаключена и готова да тръгне. Фюес, ти ще караш.
Няколко случайни свидетели все още се мотаеха около портала с изражения от ужас до одобрение. Кейн ги наблюдаваше внимателно, но никой не посегна към лежащите на земята оръжия. Фюес и Лейт седнаха на предната седалка, Кейн и Мордикай — на задната и миг по-късно колата се понесе по улицата.
— Това е цивилна кола — каза Фюес и посочи арматурното табло. — Реквизирана, навярно. Прибираме ли се, или ще търсим още емоции?
— Завий наляво в съседната улица и след две пресечки ще ме оставиш — каза Лейт. — След това можете да се прибирате.
— За какво оставате тук? — попита Кейн и се намръщи.
— Още не съм разгледал затвора Хенслоу — тихо отговори комскуерът.
(обратно)— Не сменяйте коли, бързо се прибирайте и не излизайте — даде последните си инструкции Лейт, когато Фюес вдигна крак от спирачката. Комскуерът изскочи бързо и тръгна по тротоара към една от по-високите сгради на улицата. Колата се вля в потока, Лейт спря за достатъчно дълго, та да види втората кола, която напусна мястото си и ги последва, усмихна се доволно и влезе.
Фоайето на сградата беше доста пълно, повечето хора бяха струпани около асансьорите. Лейт не чака, а отиде директно до близката врата за стълбището и тръгна нагоре. Спря на седмия етаж. Трябваха му секунди да открие сервизната стълба, която водеше към тавана, и минута след това отвори капандурата и излезе на покрива.
Седнал удобно с гръб към стената, с тихо съскаща кутия до него, Скайлър повдигна глава.
— Чудех се дали ще дойдеш — каза той и се изправи.
— По дяволите, за малко да не дойда — отговори Лейт, леко задъхан от изкачването. — Натъкнахме се на засада.
Скайлър кимна.
— Предположих. Вие ли тичахте долу при портала?
— Да. Намери ли ми униформа?
Скайлър посочи.
— Зад вратата. Един лейтенант беше така добър да ти я подари. Ако се разделиш с брадата си, мисля, че ще можеш да минеш през някоя неочаквана проверка.
Лейт отиде при вратата. Върху един куфар имаше сиво-зелена униформа на силите за сигурност.
— Ще липсва ли на някого нейният собственик? — попита той и започна да сваля горните си дрехи.
— Няма да е скоро. — Скайлър го гледаше замислено.
— Разкажи ми повече за обиколката ви.
— Всички ни чакаха да влезем. — Лейт намери в джоба на куртката личната карта, разгледа набързо снимката, после взе едно шише с депилатор и кърпата, която беше под униформата, и се залови с брадата си. С лакът посочи съскащата кутия. — Чу ли за преместване на войници?
— Не до вашето бягство — каза Скайлър. — Преди това имаше няколко кодирани съобщения.
— Това решава въпроса — каза Лейт и въздъхна уморено. — Във висшия ешелон на Тремейн има шпионин.