— Така изглежда — съгласи се Скайлър. — Освен ако не е имало някой скрит в гаража, когато сте излезли… не, те не биха могли да разположат хора толкова бързо, без да използват радиостанции.
— Освен това бях пратил там Спадафора да следи за нещо такова.
— Хм. Куон случайно да се е показвал? Не ми се ще да използвам комуникатор.
— Да. Получи полезна информация за тяхната спирка, когато заминаха. Не би трябвало да са в опасност. Във всеки случай Мордикай е там.
Само отдавнашната връзка на Скайлър с Лейт можеше да му помогне да разбере правилно тази забележка.
— Нещо не е наред с Фюес ли? — попита той.
Лейт стисна устни.
— Не зная. Не мога да намеря нищо определено. Той не се би, както бях очаквал. Може би не е изкарал докрай програмата за тренировка. Може би защото просто много обича да спори.
— Той е свикнал да е най-важното момче на игрището — каза Скайлър замислено. — Много ми напомня на Фафнир Рийсман, помниш ли го? Всъщност и четиримата… всички освен Бакши… напълно отговарят на образа на Рийсман.
— Да, на Плинри всички от този тип загинаха от глупост.
— Тук не е Плинри — напомни му Скайлър. — Може би излишно подчертаното мъжество е характерен белег на оцеляване в тази война.
— Може би — изсумтя Лейт, остави шишето с депилатор и закопча куртката си. — Как изглеждам? — попита той и подаде на Скайлър личната карта.
Скайлър му направи знак да се завърти.
— Е… не е чак толкова лошо. Ще минеш, струва ми се. — Той пъхна личната карта в джоба на Лейт.
— Добре. — Лейт коленичи до куфара, отвори го и заразглежда съдържанието му. Две трети от обема беше зает от малък ракетомет и четири лъскави ракети земя-земя; останалото беше запълнено с гъвкави армирани ръкавици, бойна качулка, един учудващо плосък противогаз и различно оръжие. — Добре — каза той, затвори куфара и се изправи. — Осигурени ли са превързочните материали и пътят за изтегляне?
— Всичко е готово в един ъгъл на тавана… единственото, което трябва да се направи, е да се извади ракетометът.
Лейт кимна, отиде до ръба на покрива и огледа долу. Само на триста метра от стената на Стрип се намираше затворът Хенслоу. Няколко войници патрулираха. Походката им показваше, че не са особено разтревожени.
Зад него Скайлър каза:
— Сигурен ли си, че искаш да го направиш?
— Не — призна Лейт. — Но не виждам друг начин да измъкнем ветераните. Ти виждаш ли?
— Да предположим, че разкрием на Радикс всичките си планове — каза бавно Скайлър. — Когато това стигне до ушите на колитата, те дали няма да пуснат ветераните с надеждата, че ще ги отведем до корабите? Ще трябва да ги надхитрим, какъвто и капан да са ни приготвили, разбира се, но вероятно така трябва да постъпим.
Лейт поклати глава.
— Проблемът е, че те няма да пуснат никого, докато не обработят ветераните, за да си осигурят лоялност от тяхна страна. Ще имаме голям проблем с агентите на Радикс — не ми се ще да има някой и в нашия екип.
— Може би вече ги обработват — посочи Скайлър.
— Тайно обработване не може да се извърши за по-малко от петнадесет дни. Те знаят за нас от два пъти по-малко време. Ако измъкнем ветераните през следващите два дни, ще можем да отстраним всички агенти.
— Освен ако колитата не са хванали Додс веднага след като кацнахме и не са го накарали да проговори — каза Скайлър и погледна изпитателно Лейт. — Това може да им е дало до девет допълнителни дни.
Лицето на Лейт остана безизразно.
— Какво те кара да мислиш, че Додс е на Аржент и дори хванат?
Скайлър се усмихна криво.
— Все още военна тайна, а? Хайде, Лейт… можеш да ми кажеш каква дяволска шашма готвите двамата.
Лейт поклати глава.
— Ако не успее, ще е по-добре никой да не знае за нея.
За момент Скайлър изучаваше лицето му. После вдигна рамене.
— Добре. Това представление е твое. Просто си мислех случайно никой да не направи погрешна стъпка.
— Додс знае как да не попадне в подчинение — каза кратко Лейт и вдигна куфара. — Като реша да тръгна, ще ти подам знак „готовност-едно“. Случайно да имаш две коли?
— Да. Твоята е тъмносинята от другата страна на улицата. Не е заключена. — Той се подвоуми, сякаш искаше да каже още нещо, после докосна Лейт по рамото. — Постарай се лицевите ти мускули да са стегнати… не искаш да изглеждаш много стар, нали?
Лейт се усмихна.
— Погрижи се за себе си. Аз ще съм добре.
Тръгна към стълбите и усмивката изчезна. Скайлър беше най-големият му приятел и никога не би поискал направо да знае какво прави Додс, дори и лично. Но щом той се чудеше, другите вероятно правеха същото и не беше много трудно да се сетят, че е свързано с бойните умения. Лейт обаче не можеше да направи нищо за това.