Колата чакаше там, където беше казал Скайлър, и скоро Лейт се върна при бутнатия портал на улица „Авис“. Противникът отново бе реагирал бързо: нова група войници бяха вече на пост, макар че предишните часови още лежаха там, където бяха паднали. Един от новите мъже, стиснал лазерна пушка на гърдите си, даде знак на Лейт да спре.
— Какво става тук, по дяволите? — попита блекколарът, когато войникът пристъпи към колата.
Щом видя отличителните знаци на Лейт, войникът козирува и докладва:
— Порталът е разбит, сър. Мога ли да видя личната ви карта?
Лейт му я подаде. Паркираната наблизо патрулна кола може би имаше апаратура за пълни отпечатъци на пръсти и сканиране на ретина и правилното изиграване на номера за спешност трябва да помогне да не го проверяват.
— Кога стана това? — остро попита той.
— Преди половин час, сър — отговори войникът. — Не чухте ли по радиото?
— Изпълнявах задача извън града и нямах връзка. По дяволите! Трябва веднага да проверя.
— Да, сър. — Без да се колебае, войникът му върна личната карта и му махна да мине.
През две пресечки от Хенслоу имаше няколко високи сгради, но само една имаше необходимата височина и чист обзор към двора на затвора. Като остави колата отпред, Лейт отнесе куфара си във фоайето и се изкачи с асансьора на двадесет и втория етаж. Сервизната стълба беше заключена, но не сериозно, и след няколко минути той беше на покрива. Отиде на близкия до Хенслоу край, отключи куфара и се залови за работа.
Първата му работа беше да монтира ракетомета. Когато най-после беше готов, извади от куфара една голяма капсула и я притисна силно към основата на гранатомета. Капсулата се разцепи и от нея започна да бълбука отвратително миришеща кафява течност, която се разля наоколо. Лейт бързо се отдръпна, свали униформата на силите за сигурност и започна да се въоръжава с нунчаку, звезди и ножове за хвърляне. Локвата престана да бълбука още преди да е свършил и когато минута по-късно той провери, вече се беше втвърдила в блестяща маса, здраво залепила ракетомета за покрива. От куфара той извади бобина сребърна жица и завърза единия й край към приемната бобина на ракетохвъргачката, а другия — към една ракета със сини и бели ивици. Сложи си ръкавици, бойна качулка, очила и микрорадиопредавател; с един последен поглед към Хенслоу сложи една ракета в ракетохвъргачката и я изстреля.
Удари точно пред главния вход на затвора и там се вдигна гъст бял пушек. Лейт се прицели съвсем малко по-настрана и взе втората ракета.
— Първи наблюдател: директно попадение — докладва Скайлър. — Корекция четири градуса за втория изстрел.
— Прието — пристигна гласът на Вейл. — Вторият изстрел настрана. — Като взе предвид корекциите, Лейт стреля отново и втори облак избухна директно между будките на часовите на входа.
— Тук втори командир: подготвяме таран — чу се гласът на Куон.
Лейт докосна копчето за контрол на микрофона.
— Тук първи командир: взводът е готов за атака.
— Прието.
Като се усмихна, Лейт зареди синьо-бялата ракета и грижливо се прицели. Куон и Вейл бяха на десет километра от Хенслоу, но с прост запис плюс сръчните ръце на Скайлър на селектора за възпроизвеждане всеки подслушващ коли щеше да е убеден, че се извършва масирана атака.
Ракетата излетя от тръбата и остави сребърна опашка подире си, Лейт наблюдаваше траекторията с известна загриженост. Напразно — ракетата удари точно в покрива на затвора и той ясно видя кафявата течност, която потече от носа на конуса. Погледна часовника си, зареди последната ракета и отново се прицели.
— Първи командир: преминаваме към действие.
— Прието — докладва Куон. — Таранът е готов.
Лейт изстреля ракетата и тъкмо нагласяше една лента със скрипец на лявата си китка, когато чу рев от експлозия. Взривът изби дупка в белия облак около оградата и през нея Лейт можа да види, че портата очевидно не е повредена от силния експлозив.
— Командир едно — каза той. — Таранът е неефективен.
— Наблюдател едно потвърждава — каза Скайлър. Последва кратка пауза и Лейт се зачуди дали другият е подготвен за този непредвиден случай.
Беше.
— Командир две: тогава просто трябва да я преминем — каза Куон.
— Прието — каза Лейт. — Тръгвайте. — Погледна часовника си, докосна един ключ на ракетохвъргачката и започна да навива провисналата част на въжето. Трябваше да се стигне на покрива на затвора, докато войниците следяха за наземна атака. Шансовете, че няма да го видят да влиза, бяха добри — димните завеси бяха старо изпитано средство, охраната на затвора обикновено не носеше скенери. Въжето се опъна; Лейт закрепи макарата, пристегна краищата на бойната качулка плътно около противогаза, без да оставя никакъв отвор за паралитичните игли, които вероятно щеше да срещне. Нагласи макарата върху въжето, пое дълбоко дъх и се хвърли на покрива.