Коридорът приличаше на онзи, който току-що беше напуснал, и беше също така безлюден. Лейт се огледа в двете посоки и тръгна вдясно. Започна да го обхваща някакво безпокойство. В коридора естествено не трябваше да има цивилни — те бяха имали достатъчно време да се заключат в офисите си, — но сигурно не цялата охрана се беше втурнала да го гони. Високоговорителите, които бяха съобщили за влизането му в стълбищната шахта, бяха замълчали зловещо. Почти сигурно вече имаше някакъв капан тук и той трябваше да го намери и да го обезвреди преди охраната да изпрати още хора отдолу.
Стигна до централния коридор на етажа, спря да погледне зад ъгъла и едва си беше прибрал главата, когато концентриран лазерен огън удари стената. Топлинният удар изби парчета от мазилката. Лейт стисна шурикена си и го запрати слепешката зад ъгъла. Действието беше повече рефлекторно, отколкото съзнателно — беглият поглед му беше достатъчен, за да разбере, че акцията му току-що е свършила. Беше видял най-малко десетима стражи — прави и коленичили в полукръг около една стъклена врата, несъмнено вратата на компютърната зала. Или се бяха сетили за целта му, или мъжът, когото беше попитал за посоката горе, най-накрая си беше възвърнал дар слово. Охранителите, макар и тежко въоръжени, бяха без предпазни жилетки и Лейт знаеше, че може лесно да се справи с тях… но знаеше също, че не може самичък да превземе цял затвор. Обърна се и затича назад към стълбището. Надяваше се, че там няма да има врагове.
По някакво чудо, когато излезе на площадката, тя все още беше празна, но мигновено стана ясно, че това скоро ще се промени. Цялото стълбище ехтеше от тропота на тичащи крака, който се чуваше както над него, така и под него. Лейт се намръщи, подготви нунчакуто и тръгна.
Високоговорителят в стълбищната шахта продължи да съобщава за движенията му, но при целия този шум шестимата охранители, които се бяха втурнали надолу по стълбите, така и не чуха, че той се качва към тях — или пък наистина не разбираха колко опасен може да е един блекколар в тясно помещение. Както и да е, те слизаха надолу, без изобщо да си осигурят тактическо пространство. Предната редица започна да стреля веднага щом той се появи; прицелът им естествено бе лош. Без да обръща внимание на смъртоносните светлинни копия, които свистяха около него, Лейт извади една звезда и я метна през тълпата да удари последния мъж в редицата… и когато този непосредствено пред вече мъртвия страж научи от първа ръка за ефекта на доминото, блекколарът измъкна нунчакуто и го завъртя. Рядко беше виждал такава трудна атака да протича толкова добре — за секунда цялата група войници изпопада безпомощно по стълбата. Лейт прибра нунчакуто, хвана се за парапета и прескочи над изпопадалите войници. Останалите стъпала взе по три наведнъж.
В коридора на петнадесетия етаж бяха останали двама души като поддръжка, но те всъщност не бяха готови и две звезди му разчистиха пътя. Лейт се втурна по коридора по по-раншния си път; надяваше се, че мъжът, който пазеше стълбището за покрива, се е махнал.
Не беше. Дулото на лазерната пушка все още се подаваше иззад ъгъла. Блекколарът изпрати един шурикен и затича, за да стигне до вратата на стълбището преди стражът да може да се прицели и да стреля.
Опитът беше само частично успешен — очевидно стражът не беше имал време да се отдръпне бързо. Първият му изстрел удари лявото бедро на Лейт; вторият премина над главата му, когато той се хвърли на пода и направи салто, с което стигна на няколко метра от вратата на стълбището. Все още наведен той хвърли бързо един подир друг още четири шурикена и успя да накара стрелеца да се оттегли достатъчно, за да измине останалото разстояние и да отвори вратата. Друг изстрел удари металния панел, когато той скочи на стълбището и тръгна нагоре.
През последните две минути беше оставил без внимание непрекъснатия поток заповеди и коментари, които изпращаше Скайлър; заповеди, които трябваше да дадат на слушателите от службата по сигурност обяснение защо наземната атака на блекколарите още не е започнала. Лейт включи микрофона си и предаде:
— Тук първи. Прекратете акцията, повтарям: прекратете акцията.
— Разбрано — чу се напрегнатият глас на Скайлър. — По-добре побързайте; излизат лешояди.
Това означаваше, че Скайлър е видял да се приближават патрулни катери. Трябваше бързо да слезе от покрива или да рискува пътят му за изтегляне да бъде блокиран.
Качи се на покрива и намери нова ракета на сини и бели ивици в бълбукащата локва — въжето й изчезваше към сградата на Скайлър. Ниско в небето видя четири лъскави патрулни катера бързо да се приближават към града.