Полковникът се усмихна.
— Добре. Значи Голуей. Вижте, не ви повикахме тук просто да съпровождате папките си. Вашите блекколари ни създадоха невероятно много неприятности и затова немалка вина има Кейн. Ние трябва да знаем защо.
— Вашите агенти не могат ли да ви кажат? Предполагам, че имате достатъчно агенти в нелегалното движение.
— Така е. Имаме агенти в целия Радикс. Но досега единственото, което знаем, е, че Лейт иска да събере всички стари ветерани от звездната сила на ТДИ. В момента всички са затворени в Хенслоу, поради което вероятно те са искали да проникнат там днес.
— Чудно ми беше, че… — замислено отрони Голуей. — Не зная какво да ви кажа. Те проникнаха в архивите на Плинри и записаха части от шест ленти… ние знаем кои части, но не знаем за какво са им били необходими. Всичко друго, което са направили, струва ми се, беше да вземат товарния кораб и корсара.
Икинс се изправи.
— Взели са и „Корсар“?
— Да. Лично видях как излетя. Не е ли пристигнал?
— Не, доколкото ми е известно. — Полковникът се намръщи и натисна едно копче. — Свържете ме с информационния център.
— Информационен център. Ветер слуша.
— Обажда се Икинс. Извадете данни за всички кораби „Корсар“, влезли в система Аржент през последните две седмици, в това число и рикрилите, ако можете.
— Слушам, сър.
Икинс изключи.
— От това може да не излезе нищо. Корабите „Корсар“ имат апаратура срещу сензори и при нисък полет само рикрилите могат да ги открият. Възможно е те да го пуснат да се приземи, без да ни кажат.
— За да преговарят с него?
— Иначе той ще е един от техните — каза Икинс разтревожен.
Голуей потупа с пръсти по масата. Навремето му бяха минали същите мисли за Риензи — Кейн.
— Чувал съм, че блекколарите не могат да бъдат обработени да бъдат лоялни. Трудно ми е да повярвам, че един измамник може да заблуждава останалите толкова дълго.
— О, възможно е, повярвайте ми. — Той поклати глава. — Но в този случай това няма смисъл. Защо рикрилите ще флиртуват с тях, ако са можели да потушат бунта на Плинри?
— Очевидно блекколарите търсят нещо. Архивите на Плинри съдържат част от загадката, ветераните от звездните сили — другата. — Голуей се намръщи. — Лейт ми каза, че този бунт не е бил непосредствената им цел и че скоро ще разбера какво целят. Това подсказва, че е нещо голямо. Може би рикрилите ще стоят настрана и ще чакат да го разберат преди да се намесят.
— Може би — съгласи се Икинс. — Ако мозъците на блекколарите не могат да бъдат повлияни, това ще е единственият път, по който може да се направи. И рикрилите са заинтересовани: те ни предоставиха известна информация тази сутрин. Не че това ни помогна много. — Той поклати глава, сякаш все още не вярваше в това.
— Нямате достатъчно опит с блекколари, нали? — попита предпазливо Голуей.
— Останали са малко на Аржент, разпръснати из Радикс. Но се придържаха към по-ограничени действия. Отвличане на снабдителни доставки, някои атентати… Тази открита война е нещо ново за нас.
Голуей се усмихна ядно.
— Разкажете ми.
Вратата се отвори и влезе Апостолерис.
— Добре — каза той, сякаш разговорът не беше прекъсвал — нека да обсъдим следващия ни ход. Изглежда ясно, че някой, който държим в Хенслоу, е много важен за онова, което се опитва да постигне Лейт. В нашите рапорти се съобщава, че той иска всички ветерани, но неговите действия днес показват, че може би иска само един от тях. Тъй като все още не знаем кой, ще трябва да направим достъпа до всички тях невъзможен.
— Можем ли да повишим охраната на Хенслоу? — попита Икинс.
— Не е достатъчно. — Префектът поклати глава. — Хенслоу е доста уязвим, много достъпен за външни лица. Мисля, че случилото се тази сутрин е достатъчно доказателство за това. Ще ги преместим… това вече го реших. Въпросът е къде?
— Защо не ги разделите? — предложи Голуей. — Разпръснете ги из цялата планета в групи от по пет или десет.
— Защото нямаме достатъчно хора да охраняваме толкова много групи — отговори Апостолерис презрително.
— Вие предполагате, че те търсят определен човек и знаят кой е той — каза Голуей, засегнат от отношението на префекта. — Доколкото знаем, те могат да се нуждаят от информация от десет от тях. И дори да е само един, разсредоточаването из планетата ще ги затрудни.
Апостолерис поклати глава.
— Добър аргумент, но разгледайте възможността всичко това да е сложна маневра. В този случай ще извършим самоубийство, ако ангажираме толкова много хора за охрана. Не, ние се нуждаем от някое място, недостъпно и относително лесно за охраняване. На борда на военнотранспортен кораб в орбита например. Там Лейт няма да има възможност да проникне.