— Благодаря. Винаги ли идвате на космодрума да поздравите туристите?
На лицето на Голуей цъфна усмивка, която бързо се превърна в глуповата и каза на Кейн повече от всичко, което би казал префектът. Не беше усмивка, с която един ръководител на службата за сигурност би посрещнал заподозрян бунтовник, а по-скоро такава, с каквато един политик, горд със своя ранг, би се усмихнал на държавен служител, чието влияние вероятно е по-голямо от неговото. Кейн още не беше разкрит.
— Всъщност, господин Риензи — каза Голуей, — аз наистина приветствам пристигащите за първи път и им обяснявам някои от услугите, които имаме тук. Това спестява време на всеки, включен в тях. — Той посочи сградите. — Ако сте готов, ще ви придружа през митницата. След това вероятно ще дойдете с нас в Капстоун за рутинна проверка на самоличността.
Кейн кимна спокойно. Беше преминал през земната служба за сигурност без проблеми; проверката на Плинри вероятно не беше по-сериозна.
— Разбира се, префект. Водете.
Митническата проверка беше съвсем формална. Освен облеклото си Кейн носеше само джобен видеорекордер, няколко празни касети и лекарствата, които му бяха дали на космодрума в Нова Женева. Всичко беше прегледано бързо и само след минути Кейн и Голуей пътуваха на задната седалка на патрулната кола към Капстоун. Рагузин, който, изглежда, беше много мълчалив тип, караше.
Погълнат от други неща, Кейн още не беше обърнал внимание на самата планета и когато погледна през прозореца, се изненада както от различията, така и от сходствата със своя собствен свят. Както и на Земята, преобладаващият цвят на растителността беше зелен; но зеленото на Плинри биеше повече на синьо, а и имаше необичайно голям брой растения в жълто, лилаво и дори оранжево. По-ниската, притисната към земята флора не можеше да се види ясно от движещата се кола, но тази с по-широки листа, изглежда, беше трева; дърветата и храстите, за разлика от тези на Земята, приличаха на жълто-кафяви еленски рога, драпирани с испански мъх. Между дърветата летяха малки същества, твърде красиви, за да са птици.
— Много хубава планета — каза Кейн. — Много колоритна.
Голуей кимна и каза:
— Не винаги е била такава. Когато бях дете, повечето растения бяха в зелено и синьо. По-необичайно оцветените не съществуваха преди войната… мутации от нещо в наземния огън при атаките на рикрилите. Повечето вероятно ще умрат.
Кейн се обърна към стъклото и потрепери. В гласа на Голуей нямаше нито съжаление, нито враждебност, въпреки че говореше за опустошението на своя свят от рикрилите. Сякаш беше на тяхна страна… както всъщност си и беше. Никой не работеше в правителството на ТДИ, без преди това да е бил обработен за лоялност. Въпросът дали обработката фактически беше променила отношението на субекта, или просто беше отплата за неговото безсилие оставаше открит между онези, което не бяха подложени на такава, но беше факт, че на никой свят нито една обработена личност не можеше да тръгне срещу властта на Рикрил. Тези личности не можеха да бъдат шантажирани или подкупени… можеха да бъдат само надхитрени или победени с по-добра стрелба.
Вече бяха в предградията — район, който, изглежда, беше за средната класа или малко по-високо. Жилищните и бизнес районите бяха смесени и не можеха да се разграничат, за разлика от онова, което Кейн беше виждал на Земята толкова често.
— Автомобилите на Плинри са много редки — обясни Голуей. — Дори по-заможните хора живеят на разстояние, което може да се измине пеша до работата им или магазините. Всъщност в по-новите райони домът и местоработата са разделени. По-нататък, в по-бедните части на града, хората често живеят и работят в една и съща сграда. Разбира се, в центъра нещата са различни. Там имаме достатъчно таксита, така че няма да имате никакъв проблем да го обиколите.
— Центърът на града, доколкото разбирам, е правителственият център?
— Да, и повечето семейства на държавните служители живеят там. — Той посочи към предното стъкло на колата. — Някои от главните сгради могат да се видят и оттук.
Постройките бяха на няколко километра, прецени Кейн, и оттук най-високата изглеждаше на десетина етажа. Не бяха точно от класа на небостъргачите, но все пак се извисяваха над дву– и триетажните постройки, покрай които минаваха. Капстоун, изглежда, беше нисък град.
Както беше посочил Голуей, докато пътуваха, градът ставаше все по-бедняшки. Къщите бяха все по-нарядко и почти всички бизнес сгради имаха по един или два етажа с апартаменти. По тротоарите имаше повече хора и всички изглеждаха по-окъсани. Трудно беше да се прочетат израженията им при скоростта, с която се движеха, но Кейн си помисли, че вижда недружелюбност и дори враждебност в случайните погледи, отправени към колата на силите за сигурност. Това беше добър знак — ако хората уважаваха правителството, шансовете му да намери развито съпротивително движение щяха да са съвсем малки.