Мъжът от силите за сигурност вече беше извадил няколко смачкани банкноти. Избра две по десет и две по една, подаде ги, с плавно движение взе пакетите и каза:
— Благодаря.
— Искате ли торбичка? — попита Грий, когато мъжът се обърна към вратата.
— Не, благодаря. Ще ме вземат с кола — отговори той през рамо.
— Сигурен ли сте? — промърмори Грий. Коленете му се разтрепериха. Беше голям риск, но си заслужаваше. Един истински войник от силите за сигурност щеше да изскочи през покрива, ако му начисляха за храна данъка за луксозни стоки. Наказание за измама… но това нямаше значение. Той беше прав — това беше неуловимият блекколар Дженсън в пълна униформа на силите за сигурност и с нахалството да се движи из града и да купува храна. Нищо чудно, че още не го бяха хванали.
Грий посегна под тезгяха, напипа телефона и започна да набира номера. Изчака да позвъни два пъти и затвори. След тридесет секунди повтори процедурата и погледна внимателно часовника преди да затвори. След две минути и четиридесет секунди щеше да позвъни за последен път и телефонът щеше да отговори на единадесетото позвъняване. Вероятно.
Погледна към предната врата. Беше извадил късмет.
Може би неясните слухове, които идваха от Каларанд тази сутрин, не бяха толкова преувеличени, колкото си беше мислил.
Почти беше време. Грий набра всичките цифри без последната — гледаше стария си армейски хронометър и очакваше точната секунда да осъществи връзката. Когато го направи, видя недопълнените заявки за доставка на тезгяха и се усмихна.
По-добре щеше да е да не надува прекалено много запасите си. Активността около Сплит май много скоро щеше да престане.
(обратно)Напрежението в конферентната зала беше толкова плътно, че можеше да се нареже и да се направи на сандвичи. Кейн огледа масата и не видя нищо друго освен враждебност — от леденото изражение на Бакши до по-откритото презрение на местните блекколари и нервно стиснатите пръсти на Джеремая Дан. Сали Куинлан и Майлс Камерън приличаха на лъвове, очакващи реда си да излязат на арената, и дори Фей Пикиано беше необичайно мълчалива, докато превързваше раните от изгоряло на Лейт. А Рал Тремейн, застанал зад стола си, беше толкова ядосан, че Кейн си помисли, че никога не е виждал толкова ядосан човек.
— Значи леко сондиране. Оглед на затвора. Наистина хитро. — Очите на Тремейн пронизваха Лейт като два противоброневи лазера. — Какво, по дяволите, очаквахте да постигнете с тази тъпа игра?
— Влязох и излязох жив — отговори Лейт и трепна, когато Фей намаза рамото му с мехлем.
— Не мърдай — сгълча го тя. — Този мехлем е скъп… не можем да си позволим разточителството да го мажем върху здрава кожа.
— Ила за глупави авантюристи. Прибери го, Фей — заповяда Тремейн. — Запази го за хората на Радикс, ранени при изпълнение на своя дълг. Не ми отговори на въпроса, Лейт.
— Защо се заяждаш, Тремейн? — попита комскуерът, когато Фей затвори тубата с мехлем и започна да бинтова вече обработената кожа. — Не ми трябва твоето разрешение да предприема действие, стига то да не включва твои хора или оборудване.
— Ами загубеният пикап? — изръмжа Камерън. — Това беше наше оборудване. — Той погледна раздразнено Новак, който се размърда до стената. — Вие двамата ще седнете ли, дявол да ви вземе?
Нито Мордикай, нито Новак му обърнаха внимание — говореха си нещо.
— Те не повредиха нищо — каза Лейт на шефа на разузнаването. — А колкото до пикапа…
— Предпочитам да бездействат — каза остро Тремейн. — И забрави за пикапа. Въпросът е…
— Не, нека не забравяме за пикапа — прекъсна го Лейт. Тонът му неочаквано беше станал суров. — Загубихме го, защото се натъкнахме на засада. А това означава, че бяхме предадени… от един от вас.
— Чух рапорта на боец Фюес — каза Тремейн. — Няма категорично доказателство за това.
Лейт погледна към Фюес и Кейн си помисли, че вижда как аржентианецът малко се свива.
— Спомена ли боец Фюес, че ни нападнаха на десет пресечки от Стрип? И че бяха издигнали пътни заграждения… и имаха белезници с магнитно заключване, за които знаем, че не принадлежат към стандартното оборудване на патрулните коли? Какви по-големи доказателства са ви необходими?
— Някой може да ви е видял, като сте излезли сутринта — предположи Фей.
— Това нямаше да им осигури необходимото време. Освен това имах хора в гаража, които следяха за това.
Тремейн удари с юмрук по масата.