— Така значи, дявол да го вземе? — И изведнъж посочи с пръст през масата към Лейт. — Ние ви повярвахме, а вие ни следите и работите зад гърба ни! Ще ни разкажете какво целите, и то сега.
— Съжалявам — каза Лейт и поклати глава.
— Нямате избор. — Тремейн вдигна ръка.
На стената срещу Кейн две малки секции от дървената обшивка изведнъж се завъртяха. От мрака зад отворите се появиха три лазерни пушки.
Кейн застина напълно изненадан, но Новак вече се движеше — застана срещу стената директно между дулата на пушките, на метър и половина от всяко; а после направи една голяма крачка вдясно и отпрати дулото обратно в отвора с нунчакуто си. Все още с гръб към стената смени посоката: две бързи стъпки наляво, левият му крак излетя нагоре и назад и заби лазерната пушка в собственика й. Нунчакуто се въртеше и още преди кракът му да е стъпил на пода, хвана последното дуло между двете пръчки и го удари в отвора. Лазерът гръмна и проряза дълбок улей в масата. Новак сграбчи дулото, бутна го назад, после го дръпна и след секунда беше на едно коляно с плячката в ръце, насочена покрай масата. Кейн се обърна и чак сега разбра, че подобна сцена се е разиграла и в другия край на стаята, където по някакъв начин се беше озовал Мордикай.
В настъпилата тишина прозвуча гласът на Бакши:
— Хвърлете пушките или ще ви убия.
Кейн го погледна. Комскуерът не беше помръднал, не беше извадил никакво оръжие; и все пак, ако се съдеше по изражението му, явно можеше да изпълни заплахата си. Изведнъж в стаята стана много студено.
— Успокойте се всички — спокойно каза Лейт. — Не искаме да ви навредим. Но ви предупреждавам втори път да не вадите срещу нас оръжие. — Той огледа стените и махна с глава към вратата. — Излизайте, всички. Тремейн?
Гледайки гневно, лидерът даде знак с ръка. От двете страни на амбразурите се отвориха врати и шестима мъже, смучещи подутите си устни и разтриващи натъртените си рамене, излязоха от тъмните ниши и тръгнаха към вратата. Лейт махна с ръка и блекколарите от Плинри върнаха пленените лазерни пушки на собствениците им.
— Надявам се повече да не подслушвате — каза Лейт, когато вратата се затвори зад стражите.
— Не се безпокойте — изръмжа Камерън. — Тези хора са напълно сигурни.
— На Аржент никой не е напълно сигурен — каза Лейт — и преди да сте се настроили враждебно, искам да ви кажа, че ние сме прекалено малка група, за да правим грешки по два пъти. Затова тази сутрин не казахме на никого за плановете си. Съжалявам, ако сте се почувствали засегнати, но така трябва да действаме тук.
— Не е въпрос на наранена гордост, Деймън — каза Фей. — Каквото и да се опитвахте да направите в Хенслоу, имаше възможност Майлс да направи нещата по-лесни за вас, ако се бяхте консултирали с него предварително. Надявахте ли се да намерите конкретен затворник? Ако е така, вероятно щяхме да можем да ви кажем това оттук.
Лейт вдигна рамене.
— Ще има и други възможности.
— Не и доколкото познаваме Апостолерис — каза Бакши. — Той сега ще премести ветераните… и където и да ги откара, ще ни коства много хора да ги измъкнем. Това постигнахте с вашето частно нападение.
— Може би — призна Лейт. — Ако е така, съжалявам. Къде могат да бъдат изпратени ветераните… някакви идеи?
— Най-вероятно в затвора „Цербер“ — каза Фей. — Това е една стара крепост на юг оттук, в едно затънтено място. Мъничка сграда с четири надземни и шест подземни етажа, с ограден със стена двор, достатъчно голям да кацне „Корсар“. На всеки ъгъл на стената има кули с оръжия, контролирани отвън или от главната сграда.
— Ако колитата ги затворят там, можете да си събирате нещата и да заминавате — намеси се Дийл Валънтайн; лицето му над високата яка бе строго. — Всъщност може би така и така трябва да си тръгнете.
— Спокойно, Дийл — промърмори Бакши.
— Извинявай, комскуер, но това ми омръзна. Ние ги приютихме и им дадохме информация, а в замяна не получихме нищо.
Бакши погледна Лейт и вдигна въпросително вежди.
— Ще си направите ли труда да отговорите?
— Разбира се. Ако очите и въображението ви бяха отворени, щяхте да видите каква полза можете да извлечете от нашата работа.
— Каква полза? — изсумтя Валънтайн.
— Е, поради липса на по-очевиден пример, ще посоча, че ние просто разрушихме една порта в Стрип. Някои трябва да я възстановят и един или двама от тези някои могат да вградят в пантите миниатюрни мини. Тогава ще имате уникалния шанс да прекарате по-късно цял камион крадени части или нещо друго от Стрип, без да трябва да тараните портата.
От израженията и мърморенето около масата беше очевидно, че никой не е помислял за това. Тремейн и Бакши се спогледаха и Кейн видя, че блекколарът леко кимна.