Последното нещо на този свят, което би поискал в момента, беше да говори с аржентианка и той понечи да отвори уста и да го каже, но Мордикай се намеси.
— Вероятно не трябва — промърмори той.
Дълбоко вътре в Кейн нещо се преобърна.
— Разбира се — каза той на Лиана. — Давай.
За първи път куклата щеше да дърпа собствените си конци.
Дори да беше разстроен от решението му, Мордикай не го показа. Новак също не направи никакъв коментар, когато Кейн отвори вратата и поведе Лиана към двата стола до прозореца. Двамата блекколари не си направиха труда да ги последват, но заеха обичайната си позиция до вратата.
— С какво мога да съм ти полезен? — попита той и посочи на младата жена единия стол, докато той сядаше на другия. Над рамото й видя Новак и Мордикай и разбра, че инстинктивно е сложил Лиана с гръб към тях, така че по устните му блекколарите да разберат, че той не издава никакви тайни, и да я постави в най-неблагоприятно бойно положение. Дори в бунтарското си настроение не можеше да се отърси от подготовката си.
Толкова с дърпането на собствените му конци.
— Кейн…
— Алън.
— Няма значение. Вижте, вие вече сте тук една седмица, насадени на пачи яйца, и очаквате нещо да се случи. Моите хора са отегчени и раздразнителни… комбинация, която мразя. Чухме за глупавото ви нападение, носят се и слухове за масирано нападение срещу затвора Хенслоу. Искам да зная дали е вярно.
— Не зная, но се съмнявам. Във всеки случай, ако има такова нещо, сигурно няма да е скоро.
— Тогава какво планирате?
Кейн поклати глава.
— Съжалявам, но акцията е все още поверителна.
— Не те питам за проклетата ви акция — отвърна рязко тя. — Всъщност не ме интересува какво целят вашите перковци. Единственото, което искам да зная, е как ще бъдат включени моите хора, защото нямам намерение да ги хвърля слепешката в нещо, ако не зная какви са шансовете им да останат живи.
Кейн я погледна с неочаквано уважение. Леко саркастичното отношение, с което тя гледаше на света, не беше нетърпение или его. Беше страх. Страх за самата нея, може би; по-вероятно страх за хората й. Да ръководи съпротивителна бойна група в свят като Аржент беше тежка отговорност.
— Ти сигурно се грижиш много за твоите хора — каза той. — Това е качество на добър ръководител.
Тя изкриви устни и отвърна почти грубо:
— Да.
— Казах го като комплимент — каза той и се намръщи.
— Зная. — Тя сведе очи. — Съжалявам. Аз съм… нямам намерение да бъда повече лидер. Или последовател, що се отнася до това.
Кейн примигна.
— Напускаш Радикс?
Тя кимна.
— Веднага щом се намери човек, който да ме замести. Защо? Толкова ли е странно?
— Мислех, че баща ти… — Той млъкна: не знаеше как да завърши.
Тя отново вдигна очи и той беше поразен от горчивината в тях.
— Да, баща ми наистина ме възпита да бъда добър член на Радикс. Това е почти всичко, което направи за мен. — Тя премести поглед към прозореца. — През целия си живот баща ми мислеше само за Радикс. Никога не даде достатъчно от себе си за майка ми и за мен. Това нараняваше мама ужасно и аз дълго време го мразех. — Тя потри с пръст устните си, почти жестоко. — Аз обаче няма да направя тази грешка. Напускам сега, преди тази идиотщина да отнеме целия ми живот.
— Тогава защо си все още тук? — попита той.
Язвителна усмивка.
— Предполагам, че това е нещо, което съм взела и от двамата: чувство за дълг. Трябва да остана, докато не се намери някой, който да може да върши моята работа. — Тя поклати глава. — Виж, не съм дошла да плача на рамото ти. Искам само да зная пред какви рискове ще бъдат изправени хората ми.
Той почти беше забравил първоначалния въпрос.
Какво би могъл да каже? Нямаше ни най-малка представа какво възнамерява да прави Лейт… а и дори да знаеше, не можеше да рискува да каже на Лиана. Не че тя не заслужаваше никакво доверие, инстинктите му доказваха, че тя заслужава по-голямо доверие от мнозина, които беше срещнал в Радикс. Но тук инстинктът не беше достатъчен. В този момент той виждаше в нея своето собствено искане да знае повече за загадъчната задача на Додс и почувства остро пробождане на съчувствие. Нейните отговорности бяха толкова важни за нея, колкото неговите за него, а тя беше дори в по-голямо неведение.
Но той трябваше да й откаже.
— Съжалявам, но не мога да ти кажа нищо, което да ти помогне. Единственото, което мога да направя, е да ти обещая, че групата ти няма да бъде включена в действие без поне някаква информация.
Лиана кимна — устните й бяха плътно стиснати. Изправи се.
— Очаквах такъв отговор, но бях длъжна да опитам — каза тя, когато Кейн също стана. За момент погледът й го прониза. — Просто запомни, че това не може да стои вечно под твоята броня… и ако бъдем вдигнати на борба, ще имаш много големи неприятности. Местните бойни групи, също като моята, са доста трудни. Не приемаме послушно заповеди от чужденци, когато не знаем какво става. Не ме интересува дали ще получа обяснение пет дни или пет минути предварително… но трябва да го имам. Имай го предвид.