Бакши открехна вратата и надзърна вътре.
— Прекъсвам ли ви?
Лейт поклати глава.
— Не, влизайте.
Аржентианецът влезе и затвори.
— Скайлър каза, че ще ви намеря тук. Как е рамото?
— Като ново. — За да му покаже, Лейт протегна ръце напред. — Само върху белега от изгореното усещам кожата леко опъната. Бях забравил колко помага този мехлем… на Плинри го свършихме преди години. — Той посочи рогозките зад себе си. — Ако сте дошли да тренирате, мога да ви покажа колко съм добър.
Бакши се усмихна и поклати глава.
— Може би по-късно. — Той замълча за момент. — Като стана дума за тренировки, говорих с Фюес за вашето малко приключение вчера. Останах с впечатление, че не сте във възторг от представянето му.
— Хм. — Лейт тръгна към мишените, за да си прибере шурикените. — Той ли го каза?
— Не с толкова много думи. — Бакши закрачи от едната му страна. — Бих искал да чуя вашата оценка за него.
— Ами, добре. Да, бях разочарован. Бойните му умения не са на нивото на един блекколар. И което е по-важно, той не става за войник. Започваше да спори при всяка моя заповед и дори когато ми се подчиняваше, мърмореше. Предполагам, не е необходимо да обяснявам как това усложняваше действията ни, нали?
— Не. — Те се доближиха до мишените, представляващи тежки дървени табла, белязани от стотици малки дупки, почти заличили обичайните човешки силуети, изрисувани върху тях. Всеки от шурикените на Лейт се бе забил в областта на шията на човешките фигури. Бакши измъкна една от звездите и я подхвърли лениво върху дланта си. — Добър стрелец сте.
Лейт изсумтя, докато измъкваше останалите две звезди.
— Не съвсем. Повечето от хората ми са също толкова добри.
— Тогава вашите хора са изключителни — отбеляза Бакши, — или на планетата Плинри й е провървяло повече. Очевидно рикрилите не са използвали срещу вас нервнопаралитичен газ.
Лейт го изгледа остро.
— Използваха, но не така масово. Повечето от нас пристигнаха, след като наземните бойни действия вече бяха започнали, и се опасяваха, че ще умъртвят колкото врагове, толкова и свои. Ще ви помоля никога повече да не споменавате в мое присъствие, че на Плинри й е провървяло в тази война.
Бакши сведе глава.
— Да, разбира се, тактиката „изпепелена земя“. Приемете извиненията ми. Мисля, че те си извадиха поука от атаката срещу вас. При нас почти не го използваха, завладяха ни само с инвазия от космоса. Исках да кажа, че повечето от местните блекколари бяха трайно увредени от този газ. Ние също не обичаме да говорим за онова време, спомените са твърде болезнени.
— И в какво се изразяват последствията от газа? В забавени рефлекси ли?
— Да, в слабо увреждане на нервната система. Случвало ли ви се е да се сблъскате с подобен случай?
— Един или два пъти. — Лейт си помисли за Додс. — Затова ли никой от вас не умее да се бие?
Бакши се усмихна с горчивина.
— О, ние можем да се бием. За разлика от вас, на нас не ни се полагаше трийсетгодишна ваканция. Но вие сте прав, това е причината Фюес и останалите да не са така добри в ръкопашен бой, както преди. Колкото до другия проблем — той се поколеба, — мисля, че ги е подразнил фактът, че вие сте запазили бойните си способности, а те не са.
Лейт протегна ръка и Бакши пусна в нея последния шурикен.
— Предлагам ви да поговорите с тях — каза той на аржентианеца. — Нека разберат, че не сме тук, за да правим демонстрации пред някого. Времената на слава и медали отминаха заедно с капитулацията на ТДИ. Ако вашите хора не са успели да го разберат досега, опитайте се да ги пренасочите другаде, където поне няма да ни пречат.
— Ще им предам. — Бакши се усмихна криво. Двамата се обърнаха и тръгнаха към вратата. — От доста време не ни се е налагало да водим битки от този род. Но ще им хванем цаката. — Той рязко спря и се намръщи. — Някой идва.
Лейт също беше чул забързаните стъпки и автоматично посегна към шурикена. С периферното си зрение видя, че Бакши с инстинкта на блекколар се отдръпва настрани, за да не се сблъскат. Бяха на пет крачки от вратата, когато някой задумка по нея и в залата влетя Джеремая Дан — стискаше смачкана бележка.
— Намерили са Дженсън! — възбудено извика той и я размаха.
— Къде е? — попита Бакши, а Лейт грабна бележката.
— В Милер — отвърна Дан, пое дълбоко дъх и постепенно възстанови обичайния си вид на уважаван професор. — Тази сутрин са го прибрали близо до река Хемот.
Лейт вдигна поглед.
— Колитата още ли следят влизането и излизането от града?
— Вероятно, но има начини да се промъкнете, ако искате да го доведете лично — отвърна Дан. — Гринстейн предположи, че ще искате да го направите.