— С други думи, той не иска неговите хора да се приближават до Каларанд — отбеляза Бакши.
— Кой е Гринстейн? — попита Лейн.
— Ури Гринстейн ръководи нашата южна дивизия — обясни Дан. — Видяхте го на първата ни среща, но не ви беше представен.
— Съобщението по обезопасен телефон ли е получено?
— Да, разговаряха направо с мене. Командос Дженсън каза да ви предам, че лунните деца са съгласни с вашите изчисления.
Лейт кимна — това беше кодовото изречение, за което се бяха уговорили.
— Колко далече е Милер?
— На около седемстотин километра южно — отвърна Бакши. — Пътят не е особено опасен, ако сте решили да отидете.
Лейт се поколеба. Определено се нуждаеше от присъствието на Дженсън в Каларанд… а и моментът се оказваше изключително подходящ.
— Добре — каза той. — Ще имам нужда от две коли. Ще можете ли да го уредите веднага?
— Сега ли? — Дан погледна часовника си. — Вече е почти дванайсет.
— Нали няма полицейски час?
— Не, но пътуването ще е дълго, а и тази нощ се очаква гръмотевична буря.
— Хората ми не са от захар и няма да се разтопят. Две коли и по възможност водач.
— Вземете двама от моите блекколари — предложи му Бакши. — Обещавам, че този път ще се държат както трябва.
— Ами… — Лейт се поколеба, но не успя да измисли причина да му откаже.
— Добре, но ще имаме нужда само от един. Втората кола ще следва първата.
— Рисковано е — изказа съмненията си Дан. — Могат да се изгубят.
— Няма да се изгубят. Вие само осигурете и за двете коли необходимите карти на местността. — Той се обърна към Бакши. — А сега ме извинете, трябва да предупредя хората си да се приготвят.
— Има още нещо — извика след него Дан. — Получихме информация, че подготвят Цербер за голяма пратка нови затворници.
— Добре — отвърна Лейт, без да спира. — Ще обсъдим подробностите по-късно. Сега ми докарайте колите.
Докато стигне стаята, в която бяха блекколарите, планът му за действие вече беше готов. Той бутна вратата, направи знак на Мордикай, който, както винаги, стоеше на пост до нея, и се обърна към останалите трима мъже, седнали около масата.
— Почивката свърши — каза им. — Местните са намерили Дженсън.
Атмосферата в стаята се наелектризира.
— Къде е? — попитаха в хор Скайлър и Новак.
— В някакъв град. Милер. — Лейт накратко им предаде съдържанието на бележката, донесена от Дан. — Имате ли напредък с Цербер? — обърна се той към Скайлър. — Открихте ли с Хокинг някое слабо място?
— Да, в комуникационната им система.
Лейт забеляза, че двамата блекколари и Кейн са отворили тъничката папка с информация за старата крепост. Скайлър извади една снимка.
— Върху покрива на главното здание се върти локатор за лазерна връзка. — Той почука с пръст по снимката. — Полусферичен, с диаметър двайсет сантиметра. Съобщенията от Каларанд се предават от патрулен катер, непрестанно кръжащ над затвора. Теоретично такава система за свръзка не може да се подслушва.
— Но вие сте намерили начин да го направите?
— Хокинг го намери. Приготвя една джунджурия, която според него му свършила чудесна работа, когато се наложило да я използва на Плинри.
— Ще може ли да я довърши за един час?
Скайлър изненадано вдигна вежди.
— Налага ли се да бърза толкова?
— Да, защото и той ще тръгне с групата за Милер. Това ще е най-добрият начин да го измъкнем от града, без да възбуждаме подозренията на местните шпиони. Щом излезете от града, ще го оставите някъде и той ще се придвижи до Цербер.
— Щом ние излезем ли? — попита Новак.
— Да. — Лейт се усмихна. — Двамата със Скайлър ще сте заедно.
Скайлър погледна многозначително към Кейн, после пак Лейт и тихо попита:
— Сигурен ли сте, че ще се справите без нас, комскуер?
— Двамата с Мордикай ще го пазим — увери го Лейт. — А сега искам веднага да отидеш при Хокинг. Обясни му всичко и ако не може да приключи за един час, нека ти каже колко време му трябва. После отиди и до гаража и провери внимателно дали в колите, които са ни приготвили, не са поставили подслушватели или дали не са маркирани. О, между другото, Хокинг ми обеща да сглоби портативен неутрализатор за подслушване, така че, ако е готов, го вземи.
Скайлър се изправи и облече върху бронекостюма си обикновена риза.
— Сами ли ще пътуваме, или с местен водач?
— Второто — Бакши ще ни даде един от блекколарите си. — Лейт направи гримаса.
— Страхотно. Ще предупредя Хокинг. — Скайлър махна закачливо с ръка на Мордикай и излезе.
— Не ви харесват Бакши и останалите, нали? — попита тихо Кейн.