Беше останал сам на масата: Новак беше отишъл в един ъгъл и приготвяше оборудването си.
— Нямам нищо против Бакши — отвърна Лейт, придърпа един стол и седна. — Но останалите четирима ме безпокоят.
— Защо? Дали защото не са така безразлични като вас в чувствата си към рикрилите?
Лейт не обърна внимание на опита да го засегнат.
— Добрият боен дух е нещо чудесно. Но до този момент те не са показали нищо друго освен това. Кажете ми, какво е мнението ви за Лиана Роуд?
Кейн примига изненадано.
— Защо? Какво имате предвид?
— Например смятате ли, че тя би се огънала, ако й се окаже силен натиск? И нещо още по-важно — каква е вероятността тя да е агент на силите за сигурност?
Кейн се намръщи.
— Не мисля, че е шпионин — бавно отговори той. — Но това, разбира се, е само мое собствено мнение. Освен това тя спомена, че скоро ще напусне Радикс, което не би сторила, ако е шпионин.
Лейт кимна. Информацията на Кейн и мнението му съвпадаха с неговите.
— Мислите ли, че може да се справи с група колита?
За негова изненада Кейн се усмихна.
— Във всеки случай не побягна от нас, нали? — Усмивката му изчезна и на лицето му се изписа любопитство. — Защо са всички тези въпроси?
— Искам тя да ни помогне да проникнем в Цербер — обясни Лейт.
Кейн го изслуша безизразно, после каза спокойно:
— Сигурно ще е безсмислено да ви обяснявам, че това е лудост. Дали случайно ще ме информирате предварително за намеренията си?
Лейт се поколеба, но само за секунда. Напоследък държеше Кейн в неведение за плановете си и той очевидно се чувстваше засегнат. Всъщност нямаше опасност, ако споделеше точно тази част от плана си с Кейн… дори би му помогнало, за да отвлече мислите му от Додс.
— Разбира се — отвърна той и погледна жужащия неутрализатор, изправен като страж в средата на стаята. — Елате да седнем по-близо до това чудо и ще ви разкажа всичко.
(обратно)Вече половин час от север се носеха буреносни облаци, които постепенно покриха нощното небе. От време на време проблясваха светкавици, осветяваха пейзажа и предвещаваха наближаващата силна буря.
Дийл Валънтайн, който беше зад волана на колата, хвърли бърз поглед назад и каза:
— Предупредих ви. Да шофираш в колона в такава нощ е пълна глупост.
— Успокойте се — посъветва го Скайлър от задната седалка. — Те имат карти, а и знаем, че са се измъкнали благополучно от Каларанд. Най-вероятно са решили да тръгнат по друг път.
— Най-вероятно! — повтори възмутено Валънтайн. — С други думи, точно така са постъпили. А вие естествено не сте си направили труда да ме уведомите.
— Вие така се бяхте вживели да се оплаквате от некомпетентността им, че решихме да не ви разваляме удоволствието — саркастично отбеляза седящият до него Новак.
Валънтайн не каза нищо. Според Скайлър, въпреки че Новак малко преувеличаваше станалото, всъщност си беше съвсем прав. По време на пътуването аржентианецът се бе държал така заядливо и надменно, сякаш беше вездесъщ. Скайлър и друг път беше попадал на подобни типове и за него те не бяха нищо повече от трън в задника. А да не говорим, че бяха и твърде опасни — особено за себе си, и в повечето случаи загиваха първи, и то поради собствената си глупост.
На предната седалка Новак за кратко запали малко фенерче и свери местонахождението им с картата. После попита:
— Не трябва ли вече да се вижда Милер?
— Разположен е в долината зад онези хълмове. — Валънтайн посочи тъмната грамада пред тях. — Ще го видим след пет минути.
Новак измърмори нещо под нос. Скайлър се огледа, после хвърли поглед към пътя зад тях. Никой не ги следваше, само тук-там отстрани на пътя проблясваха светлини. Напълно естествено, като се имаше предвид, че в този късен час всички порядъчни аржентианци спяха в леглата си. Въпреки този факт тъмнината и липсата на движение по пътя го караха да се чувства като на тръни. Което не му беше приятно.
Колата успя да се пребори с баира и пред очите им се появиха светлините на Милер, пръснати по цялата долина.
— Доста голям град — отбеляза Новак. — По-голям ли е от Караланд?
— Само по площ. По население е по-малък — отговори Валънтайн.
Част от светлините на града изчезнаха, докато заобикаляха един хълм, но само след секунди се появиха отново.
— Отбийте от пътя и спрете — неочаквано се обади Скайлър. — Искам да добия по-добра представа за града.
— Защо? — възпротиви се Валънтайн. — И без това закъсняваме.
— Просто го направете. — Чувството за наближаваща опасност не напускаше Скайлър и той не беше в настроение да води празни спорове.