В същия миг изотзад покрай ръката му премина лазерен лъч и прекъсна въжето на метър пред него. Едновременно с това се чу пукотевица и по покрива се разстла гъст бял дим.
Нямаше време дори да изругае, макар че много му се искаше. Пусна карабината, извади противогаза и плътно го притисна към лицето си. Вероятно го причакваха, прикрити зад вратата на стълбището. Капан, в който само един блекколар можеше да попадне, и като професионален идиот той го беше направил.
Някъде пред него проблесна лазер и освети дима. Дженсън метна шурикена, който държеше, и го чу как рикошира в метал. Приклекна с надежда, че така ще е по-незабележим, и се опита да обмисли положението, в което бе попаднал.
Очевидно все още се надяваха да го хванат жив, иначе щяха да го свалят, докато висеше безпомощен на въжето. Но това бе голямата им грешка, защото, пускайки газа, те бяха лишили от видимост и групата, която го причакваше в засада. Дори инфрачервените фенери нямаше да им са от полза. Въпросът беше как да се възползва от това предимство.
Мислите му бяха прекъснати от слабо бръмчене на летателен апарат — флайър. Той вдигна глава и видя от запад да се приближават синьо-виолетови светлини. Флайърът летеше доста ниско…
Има моменти, когато най-тъпият шанс е единственият възможен. Дженсън се изправи и затича към навеса над вратата, водеща към стълбището.
Движенията му не останаха незабелязани. Едва бе направил първите крачки и три лазера откриха огън. Два от лъчите докоснаха ръката и гърдите му. Гъстата димна завеса отново му дойде на помощ, намалявайки интензивността на лъча до степен, която бронираното му облекло можеше да издържи. От друга страна, лъчите разсеяха за момент газа и той успя да зърне няколко фигури с бронежилетки и шлемове. Удвои скоростта си, за да се възползва от временното заслепение на нападателите си.
Но само след секунди те отново откриха огън и лъчите се кръстосаха върху гърдите му. Стиснал зъби, Дженсън се метна встрани — надяваше се, че се движи в правилната посока. Над него шумът на флайъра се усилваше.
За малко щеше да пропусне вратата, ако протегнатата му ръка не я беше докоснала. Той спря и пипнешком потърси дръжката. Натисна я — беше заключено.
Усетил зад себе си движение, Дженсън се обърна, протегна ръка, за да блокира нападението, и контраатакува с удар с крак. Противникът му рухна, но от другата страна се приближаваха нови тежки стъпки. Дженсън извади нунчакуто си, освободи се от раницата и почти заслепен от стичащата се в очите му пот, го развъртя около себе си.
Битката беше кратка, но яростна. Независимо от бронираното им облекло, той свали веднага поне двама от нападателите, като в резултат получи само няколко леки натъртвания. Отново развъртя нунчакуто в широка дъга, за да държи останалите на разстояние, и изрита с все сила ключалката на вратата.
Тя поддаде, но зад него започна хаотична стрелба. Поне пет лъча го удариха в гърба. Дженсън се задъха… но не спря. Краката му вече се бяха присвили за отскока, ръцете му здраво стискаха ръба на навеса и той се издърпа нагоре, докато лъчите продължаваха да обстрелват вратата под него. За миг остана проснат върху малкия покрив, пое дълбоко въздух, доколкото му позволяваше противогазът, и изчака болката в гърба му да премине. Имаше на разположение няколко секунди, преди враговете му да разберат, че не е слязъл надолу по стълбите, и да се досетят къде е. Надигна се и погледна нагоре. Светлините на флайъра ставаха все по-ярки и вече можеше да различи фюзелажа и плазовете за приземяване. Машината плавно се носеше към него. Нунчакуто все още беше в ръцете му. Дженсън хвана пръчките и опъна веригата. В плътния дим беше трудно да прецени разстоянието, дори и двайсет сантиметра можеха да се окажат решаващи. Той се изпъна, без да откъсва поглед от приближаващите се светлини. Още само секунди…
Внезапно флайърът потрепери и едновременно с това два лъча блеснаха около Дженсън. Бяха го забелязали.
Без да се колебае, блекколарът отскочи нагоре с цялата си сила, като се молеше флайърът да е все още там, където го беше видял на светлината на лазерните лъчи. За един безкраен момент сякаш се носеше в мъглата… и изведнъж се озова в чист въздух, а над него висеше флайърът. Изпъна максимално ръцете си нагоре и успя да закачи веригата за левия плаз.
Остана да виси няколко секунди, докато преценяваше ситуацията. Флайърът приличаше на онези, които колитата използваха за наблюдение на Плинри. Долният товарен люк и една от страничните врати можеха да се достигнат от мястото, където висеше. Зад люка една широка дюза разпръскваше дъжд от едри капки леплива течност, вероятно използвана срещу вражески летателни апарати. Блекколарът се извъртя и обви крака около плаза, след това пропълзя към лявата странична врата. Без съмнение екипажът беше вече наясно с присъствието му, затова беше важно да действа преди да са измислили какво да правят. Той се протегна, хвана се здраво за дръжката на вратата и с всичка сила заудря с нунчакуто по стъклото на дясната врата.