— Хвърчилото се издига — съобщи той, без да изпуска от очи далечната точка.
— Чудесно. — Хокинг се откъсна от окуляра и се изправи. — Хвърли и ти един поглед, аз ще прибера хвърчилото.
Куон му подаде макарата и нетърпеливо приклекна в калната трева. Точно в центъра се виждаше полусферичният издатък на кулата на комуникационния лазер, който осигуряваше обезопасена връзка на затвора с останалия свят. Сега върху него се мъдреше нещо като полусферичен мехур с кичурче отгоре. Този му вид не беше илюзия: устройството се състоеше от хиляди тънки като косъм оптични нишки, които в единия си край бяха събрани на възел, а в другия стърчаха радиално около основата.
— Това чудо наистина ли ще работи?
— Можеш да си сигурен. — Хокинг разсеяно навиваше нишката и оглеждаше хълмовете от дясната им страна. — Комуникационните лазери винаги имат широка апертура, за да намалят до максимум разсейването при предаване на големи разстояния. Независимо в коя посока са насочени, някои от влакната ще уловят част от лъча и ще го прехвърлят към нашия приемник. Също и входните лъчи. Просто и сигурно.
— Докато не засекат приемника.
— Няма да го засекат. — Хокинг посочи надясно. — Отклоненият лъч би трябвало да попадне на някой от тези два хълма. След като разположим приемника, можем да преместим реалния подслушвателен пост където искаме.
— Дано да си прав. — Куон се изправи и почисти колкото можа полепналата по панталоните му кал. — Май бурята започна да се измества на изток, светкавиците съвсем намаляха. Дай да поставим приемника преди да са заработили датчиците им. Какво ще кажеш?
— Добре. Прибери хвърчилото, а аз ще се заема с телескопа.
Куон се подсмихна. На всички беше известна пословичната загриженост на Хокинг към оборудването му.
— Добра работа свършихме тази нощ — измърмори той. — Вейл каза, че Хевън и О’Хара най-после са готови, ние с теб сложихме подслушвател под носа на колитата, а докато стане време за закуска, Новак и Скайлър ще са се върнали с Дженсън.
— Нещата май потръгнаха — съгласи се Хокинг. — Крайно време беше.
Откъм изток долиташе неспирният тътнеж на гръмотевиците.
(обратно)Лейт влезе в помещението на блекколарите. Кейн вдигна поглед за момент, после продължи да разучава картата, която беше разтворил. Но нещо в начина, по който Лейт затвори вратата, го накара отново да го погледне и този път забеляза изражението на комскуера.
— Какво се е случило?
— Хванали са Дженсън — тихо отвърна Лейт.
— Мъртъв ли е? — попита седналият до вратата Мордикай.
Както винаги той беше напълно спокоен, но Кейн усети как го побиват тръпки от интонацията му.
— Не знам. — Лейт избърса чело с хавлиената кърпа, метната през раменете му. — Скайлър се е обадил преди пет минути. Изглежда, че минути преди да пристигнат, колитата са атакували главната квартира в Милер. Заради кордона се наложило да оставят колата и да се промъкнат пеша. Така и не разбрали дали Дженсън е мъртъв, или само пленен.
— Дали не е успял да се измъкне? — попита Кейн.
— Тогава кордонът е щял да бъде вдигнат — каза Мордикай и поклати глава.
— Правилно — потвърди мрачно Лейт. — Едва ли е просто съвпадение. Искаха Дженсън и го хванаха.
Той се отпусна на стола срещу Кейн и се замисли.
— Какво смята да прави Скайлър? — запита след малко Мордикай.
— Иска да остане и да се опита да го открие. Съгласих се.
Сега беше ред на Мордикай да се замисли.
— Ще ни се наложи да прехвърлим някого от къщата на Хокинг, за да ни помогне с охраната тук.
— Прав си. Но от утре О’Хара и Хевън ще са отново на разположение.
— Или ще са мъртви — промълви Кейн.
— И в двата случая губим — повдигна рамене Мордикай. — Добре. Смятам, че няма да ни навреди, ако Скайлър остане там ден-два. Това може дори да отвлече вниманието на силите на сигурност от нашата дружина. — Той вдигна въпросително вежди. — А как мина тренировката?
Лейт свали хавлиената кърпа от врата си, после оръжието си и започна да се измъква от плътно прилепналата риза.
— Без съмнение Бакши е истински блекколар. Скорост, рефлекси — всичко е както трябва.
Кейн се намръщи.
— Значи сте проверявали Бакши? Но защо?
— Искам да познавам всеки, с когото ще ми се наложи да работя. Нима забрави как се държа Фюес в Стрип?
— Вината не е била изцяло негова — възрази Кейн. — Доколкото разбрах, нервнопаралитичният газ им е нанесъл трайни увреждания.
— И аз чух същото — намеси се Мордикай. — Удобно извинение.
— Уж не обичат да говорят за това, но всъщност доста често разказват тази история — сухо забеляза Лейт. — Как мина разговора ти с Камерън?