— Добре — отвърна Мордикай. — Лиана Роуд ще е тук след петнайсет минути и ще изготвим кратък списък на местните водачи, които ще участват.
— Чудесно. Имам достатъчно време да взема душ.
Лейт се скри в банята, но взе със себе си шурикените.
Кейн се размърда в стола. Все още изпитваше неудобство от фарса, който се разиграваше. Още от изгрев-слънце Лейт и Мордикай се обаждаха на официалните представители на Радикс и най-подробно им обясняваха „тяхното“ участие в предстоящото нападение върху затвора „Цербер“. На пръв поглед планът изглеждаше напълно приемлив и логичен, но Лейт го беше измислил с единствената цел да отвлече вниманието на силите на сигурност от предстоящата среща с Лиана Роуд. „Интересно, какво ли би казал Тремейн, ако знаеше как Лейт разхищава времето и енергията на Радикс“, зачуди се Кейн.
Планът на затвора все още лежеше пред него върху масата, но той установи, че не може повече да се съсредоточи върху него. Новините от Милер го бяха разстроили, а най-лошото беше, че не успяваше да прецени кое според него е по-добро — Дженсън да е взет в плен жив или да е убит. Правителството искаше на всяка цена да разбере каква е целта на акцията на блекколарите, и ако Дженсън беше жив, щяха да изкопчат тази информация от него.
— Все още нищо не е изгубено — разнесе се до него тих глас. Кейн се извърна стреснато и срещна разбиращия поглед на Мордикай. — Скайлър и Новак са там. Ако е жив, ще го измъкнат.
— Да — каза на глас Кейн. А наум си помисли: „Може би. А може би и тримата са мъртви.“
— Жив? — Голуей направо не повярва на ушите си.
Префектът на службата по безопасност Апостолерис кимна важно, очевидно доволен от себе си.
— Това ни костваше петнайсет души и един скъп флайър, но си струваше.
Полковник Икинс затвори телефона.
— От болницата казват, че състоянието му е стабилно и може да бъде преместен в затвора на силите за сигурност.
Префектът кимна.
— Много добре. Голуей, тръгваме веднага за Милер, за да започнем разпита.
— Сега ли? — намръщи се Голуей. — Но нали искахте този следобед да съм в затвора „Цербер“, за да помогна с подготовката?
Апостолерис махна с ръка.
— Няма нужда. Шпионите ни докладваха, че нападението на Лейт няма да започне по-рано от двайсет и четири часа. Изместих трансфера на затворниците за този следобед, така че когато настъпи времето за техните действия, затворниците ще бъдат добре заключени и ще се намират на шест метра под земята.
Това изглеждаше съвсем разумно. Но все пак…
— Префект, вашите шпиони сгрешиха веднъж в преценката си за намеренията на Лейт. Наистина смятам, че ще съм по-полезен в „Цербер“, отколкото…
— Вие най-добре познавате Дженсън. — В гласа на Апостолерис прозвучаха остри нотки. — Само на вас ви е позната обстановката, в която той е живял през последните трийсет и пет години. Предполагам, че ви е ясно колко полезно може да се окаже подобно знание по време на разпит.
— Да, сър. — Голуей се почувства твърде неуютно под втренчения поглед на Апостолерис. — Мога ли само да предложа да докарат Дженсън тук, в Каларанд? Това ще ми даде възможност да бъда полезен както при разпита му, така и при подготовката на затвора.
Апостолерис поклати глава.
— Предпочитам да остане там. Така Лейт ще бъде принуден да пръсне силите си. В Милер има двама блекколари и докато са там, Лейт не може да ги използва.
— Това не е хубаво — тихо отбеляза Голуей. Беше виждал на какво са способни двама блекколари.
— Всичко е под контрол. Един от нашите хора е с тях. — Той се обърна към полковника. — Икинс, вие отговаряте за преместването на затворниците. Нека в „Хенслоу“ имат готовност, ако Лейт реши да предприеме нещо в последния момент. — Префектът се изправи и подкани Голуей с ръка. — Да тръгваме. Не трябва да караме Дженсън да ни чака.
Голуей стана и мълчаливо го последва. Но лошото предчувствие не го напусна.
(обратно)Затворът „Цербер“ беше готов.
Комендантът Курд Ерхард огледа командния център със заслужена гордост. Само преди час бе пристигнало нареждане, че преместването ще се проведе един ден по-рано, но както винаги, подчинените му се бяха оказали на висота. Оръдейните кули бяха приведени в готовност, килиите на затворниците бяха почистени, беше осигурена двойна охрана. Преди няколко минути от Каларанд бяха излетели два военнотранспортни самолета и след половин час щяха да бъдат при тях. А влезеха ли в неговия затвор, тези „звездни“ мъже нямаше да мръднат оттук. Всеки, който мислеше другояче, щеше много да се изненада, та ако ще да е и блекколар.