— Коменданте? — Мислите му бяха прекъснати от мъжа на пулта. — Приближава аерокар. Няма отличителни знаци, но пилотът твърди, че изпълнява спешна задача на силите за сигурност и иска разрешение за кацане.
Това някаква хитрост ли беше? Ако бе така, бяха сбъркали адреса. Ерхард откачи микрофона от колана си и го настрои на външна честота.
— Тук комендант Ерхард. Доложете естеството на задачата си.
— Секретна задача, трябва да я предам лично на вас — бързо отвърна пилотът.
От командния пулт подадоха образ и Ерхард го разгледа внимателно. Млад мъж в цивилни дрехи, със сериозно изражение, съсредоточен върху полета.
— Имате ли идентификационен код? — запита Ерхард възможно най-небрежно.
В помещението цареше необичайна тишина. Изображението на пилота изчезна и беше заменено с това на жена, седнала в едно от креслата за пътници.
— Коменданте, представя се специален агент Рене Лукас. Аз съм непосредствено подчинена на префект Апостолерис. Устен предварителен код: януари, орбитален, Алистер. Основният код следва.
Ерхард шумно въздъхна, а напрежението в помещението намаля. Въпреки това усети разочарование — тайно се бе надявал, че това е номер на Радикс. Но устният код и холографният електронен, който сега се получаваше, напълно съвпадаха с кодовете, които самият Апостолерис беше задал само преди няколко часа. Следователно, ако агент Лукас беше истинска, то беше възникнало нещо важно. Той даде нареждане да разрешат кацане на аерокара и забърза да ги посрещне.
Централната командна зала се намираше на най-ниското подземно ниво и докато комендантът стигне до главния вход, летателният апарат беше кацнал във вътрешния двор. Агент Лукас, следвана от пилота и още един млад мъж в цивилни дрехи, бързо се приближаваше към зданието.
Ерхард ги наблюдаваше и неочаквано изпита смътна тревога. Знаеше, че е невъзможно да се подслушва лазерната система за връзка, а и очевидно придружителите на Лукас бяха получавали нормална доза идунайн продължително време. Блекколарите бяха пристигнали сравнително отскоро от Плинри. Но въпреки това в тези хора имаше нещо смущаващо. Може би походката им…
Комендантът се приближи до капитана на охраната.
— Когато влязат, ще направите пълно сканиране. Проверете за оръжия от всякакъв вид. Ако са чисти, заведете мъжете в помещението на охраната и проверете документите им.
— Може и да нямат — напомни му капитанът.
Ерхард се намръщи. Ако бяха със специална задача, вероятно нямаше да имат документи.
— В такъв случай… сканирайте изображенията им и направете сравнителен анализ със снимки от Плинри. Освен това искам непрекъснато да ги съпровождат шестима въоръжени мъже — с парализиращи пистолети, не с лазерни. Ясно ли е?
— Слушам, сър. — Капитанът посегна към микрофона си.
В същия момент пристигнаха и посетителите. Обичайната процедура по представянето беше съкратена. Очевидно беше, че агент Лукас бърза, и отказа да говори с него в присъствието на други хора. Ерхард не възрази, а я поведе мълчаливо към кабинета си. Съпровождаше ги ескорт от четирима мъже.
— Заповядайте, седнете — покани я той. На един от екраните извън полезрението на гостенката му имаше информация от сканирането: не бяха открили оръжие. Той освободи ескорта. — Проверяваме вашите хора — добави той, след като охраната напусна стаята. — Обичайна проверка, разбира се…
— Няма значение. — Тя все още стоеше до стола. — Тук съм, за да ви предупредя, че е вероятно затворът да бъде атакуван.
— Добре, ние сме готови.
— Не, не сте. Възникнаха някои промени. — Тя кимна към мониторите. — Трябва спешно да промените системата за отбрана. Наредете на хората да напуснат оръдейните кули, охраната в двора също трябва да се прибере в укритията, после пуснете сензорна сонда.
Ерхард се намръщи.
— Вие като че ли очаквате въздушна атака.
— Да. По непотвърдени данни смятаме, че бунтовниците разполагат с „Корсар“.
На бюрото му замига друг екран. Сканирането на изображенията беше дало само двайсет и един процента вероятност някой от придружителите на Лукас да е блекколар от Плинри. В момента компютърът очакваше още данни за сравнение.
— Това ми е известно, госпожице Лукас, но доколкото знам, той не се е приземил на Аржент. Дори и да се крие на ниска орбита, едва ли може да извърши незабелязана атака.
— Прав сте. Но ние не се безпокоим за него. Преди половин час рикрилите ни съобщиха, че е изчезнал един от техните корсари.
— Нищо не съм чул за това — бавно произнесе Ерхард. Това, което му казваше Лукас, му се виждаше невъзможно.