— И другите не го знаят. Ако бунтовниците подслушват комуникационната мрежа, предпочитаме да останат в неведение, че сме разбрали. — Тя махна нетърпеливо с ръка. — Ако не ми вярвате, свържете се с космодрума Брокен и поискайте потвърждение за данни ЛЛ-18.
— Не, не, вярвам ви.
Той се замисли дълбоко. Това променяше напълно тактиката за отбрана на затвора. Десет секунди след появата си на хоризонта корабът щеше да е над тях. И ако унищожеше всички оръдейни кули преди артилеристите да превключат управлението към подземния пулт, на разположение на Ерхард щеше да остане само ръчното въоръжение. Това променяше изцяло смисъла на предохранителните мерки, които беше взел.
— Добре. — Той посегна към микрофона си. — Честно казано, предпочитам оръдията да се управляват от хора, а не от пултове и не разбирам какво преимущество може да даде това на бунтовниците. Освен, разбира се, ако не са успели да откраднат и бронетранспортьор.
Това накара Лукас да се замисли.
— Добро хрумване. Не съм чула, но трябва да се провери. Предполагам дори, че кражбата на корсар може да е някаква подлъгваща маневра.
Ерхард кимна, доволен от себе си. Свърза се с централния пулт и нареди да отзоват артилеристите и външната охрана. После изпрати питане до Каларанд за евентуални кражби на военни средства. Макар че този въпрос слабо го вълнуваше. Можеше да върне артилеристите в кулите много преди бронетранспортьорът да се е приближил. — Други предложения? — попита той, след като приключи с обажданията.
— Не, смятам, че това е напълно достатъчно. Благодаря ви за съдействието, комендант. Надявам се, че тези предпазни мерки ще се окажат ненужни. — Тя погледна часовника си. — Затворниците ще кацнат след пет минути. Не е ли по-добре да отидем в командния център?
— Да, наистина трябва да бъда там. — Ерхард се поколеба. — Извинете, не се сетих по-рано, но не можете да влезете в центъра без потвърждение на идентификационните данни. А тъй като не ми показахте удостоверение…
— Прав сте — кимна тя. — Не нося такова. Забравих как работи вашата система. Бих могла да почакам някъде другаде, където също има монитор.
— Разбира се — започна Ерхард и замръзна.
Един специален агент не може просто така да забрави как работи една система за сигурност.
Първият му порив беше да натисне един от бутоните за аларма. Само след секунди Лукас и придружителите й щяха да бъдат заобиколени от обръч лазери. Но той потисна този импулс. Щеше да изчака и ако наистина бяха шпиони на Радикс, можеше да разбере плановете им. А що се отнасяше до молбата й, имаше чудесен отговор.
— Разбира се — повтори той и се изправи. — Можете да наблюдавате кацането заедно с вашите хора в помещението на охраната.
Тя кимна и той я изведе в преддверието. За негова изненада там бяха само двама от четиримата пазачи.
— Къде са останалите? — озъби се той, а с дясната си ръка изобрази знака „опасност — враг“.
— Опасявам се, че вече ги няма — отвърна единият и ръката на Ерхард замръзна, след като разпозна лицата над униформите.
— Боже мой! — промълви той. Очите му потърсиха екрана на монитора върху бюрото на секретарката му, но не откриха там червен надпис: „Избягал затворник“. Вместо това на екрана имаше само рутинна информация за нормалната работа на затвора. — Но как сте проникнали тук? Целият етаж се наблюдава от видеокамери.
— Така е — съгласи се с него пилотът на Лукас и откачи микрофона му. Беше едър и силен мъж и униформата на пазача му беше тясна. — А човекът, който наблюдава тези монитори, седи на половин метър от бутона за аларма.
— Правилно — механично се съгласи Ерхард и в същия момент се сети кой е мъжът срещу него. — Вие сте Кели О’Хара, нали? — А вие… — той премести погледа си, — вие трябва да сте Таурус Хевън. Напоследък се бяхте загубили. Провели сте лечение със свръх дози идунайн. Прав ли съм?
Хевън кимна.
— Прост, но доста ефективен метод. А сега предлагам спокойно да отидем до командния център.
— От това няма да излезе нищо — заяви Ерхард, стиснал юмруци. — Току-що обясних на приятелката ви, че не можете да влезете там без лична карта.
— Няма проблем — сви рамене О̀Хара. — Ще ви оставим вие да отворите вратата с картата си, а после вместо вас ще влезе един от нас.
Ерхард се замисли. Неочаквано разбра, че ще успеят. Вероятно бяха елиминирали пазача в будката с мониторинга… Побиха го хладни тръпки. Разбра, че ще умре.
— Не мога да го направя — заяви той, изпълнен с неочаквано спокойствие. — Моето ниво на лоялност няма да го позволи, дори и да ме заплашите със смърт. Да ме вземете като заложник също не става — хората ми няма да се поддадат на шантаж. — Бузата му заигра от нервен тик. — Ще трябва да ме убиете, за да се убедите.