— За човек, който така ревностно защитава дисциплината, държането ви не може да се нарече образцово — с мек тон започна Тремейн. — Какво би трябвало да направим, за да спечелим доверието ви?
— Надявам се, че ветераните са пристигнали благополучно? — запита Лейт.
Тремейн кимна.
— Преди няколко минути Роуд доведе последната група.
— Чудесно. Предполагам, трябва да спомена, че използвахме Лиана Роуд, защото тя обяви, че напуска Радикс.
— Да, вече се досетих. Хитро, защото самият вие ми обещахте да се консултирате с мене, когато използвате член на Радикс. — За момент очите на Тремейн блеснаха гневно. — Но въпросът е спорен. Каквито и да са бъдещите й планове, Роуд все още е в Радикс.
— Спорен, как ли не. — Бакши изглеждаше още по-ядосан. — Вие нарушихте нашия договор, точка по въпроса. Можете ли да ми посочите поне една причина, която да ми попречи да ви изхвърля още сега на улицата заедно с цялата тази група?
— Чакайте малко. Не можем да направим това — прекъсна го Тремейн. — Технически ветераните са избягали от затвора. Ако ги хване, Апостолерис ще им наложи тежки присъди. А колкото до блекколарите, те постигнаха целта си.
Бакши изръмжа.
— Победителите не ги съдят. Е, но аз го правя. Това си беше чиста авантюра и извадихте късмет, че завърши благополучно.
— Нямаше авантюра — спокойно възрази Лейт. — Всичко, което извършихме, беше планирано внимателно. Включително и посещението ми в „Хенслоу“. Предполагам, че ви е ясна невъзможността да се изведат толкова хора от затвора без огромни загуби. С действията си трябваше да убедим правителството да го направи вместо нас, и успяхме.
— А колкото до причина, мога да ви кажа една, и то много добра. — Лейт се обърна към Тремейн. — Разполагате ли с по-голямо помещение, където да говоря пред всички ветерани?
— Мисля, че гаражът ще свърши работа — отвърна ръководителят на Радикс. — В момента е полупразен.
— Добре. Бихте ли ги събрали там заедно с тактическата ви група? Ще се присъединим след минута.
Тремейн бавно кимна.
— Дано да знаете какво правите. — После махна с ръка на Бакши и двамата напуснаха залата.
— Какво ще им кажете? — попита Кейн.
— Истината — отвърна Лейт. — Всичко, с изключение на факта, че ти си единственият, който знае къде се намират корабите. Но вероятно те сами ще се сетят за това.
— Смятате ли, че това е разумно? Ако сте прав, че в групата на Тремейн има шпионин, това е равносилно да повикате силите на сигурността.
— Което напълно ме устройва.
— Не ви разбирам.
Лейт въздъхна.
— Каквото и да сме планирали, трябва да ти е ясно, че те вече са се досетили за намеренията ни да отлетим от планетата. След като ветераните са при нас, единственото противодействие, което им остава, за да ни попречат, ще е да скрият всички кораби.
— Добре — съгласи се Кейн. — Но вие проникнахте без проблем на космодрума на Плинри.
— Да, но го бяхме обмисляли през последните трийсет години и освен това заварихме Голуей неподготвен. Тук тези предимства липсват.
— Тогава какво ще спечелим, като потвърдим подозренията им?
— Те ще изтеглят печелившия билет. Мисля, че пет напълно оборудвани кораба клас „Нова“ са огромна награда, а единственият им шанс да ги получат е, ако ни следват.
Кейн го погледна втренчено и за първи път забеляза бръчките около очите му, които идунайнът не беше успял да изглади.
— Напълно ли разбирате какво казвате? — промълви най-сетне той. — Вие умишлено ни вкарвате в капан.
— Знам. — Гласът на Лейт беше мек, липсваше му обичайната увереност. — Наистина звучи налудничаво, но ясната мисъл, че отиваме в капан, може пък да ни помогне. А и какво друго ни остава?
— Защо не измислите нещо? Кажете им, че отиваме да освободим Земята например.
— Няма да стане. Колитата трябва да са убедени, че за тях ще има награда, иначе няма да ни разрешат да излетим. Освен това ще е справедливо, ако ветераните научат в какво ги въвличаме. — Комскуерът бутна назад стола и се изправи.
Кейн също стана.
— Вероятно сте прав. — Той докосна ръката на Лейт. — Но ще има изход от този капан, нали?
Лейт повдигна рамене.
— От всеки капан има изход. Въпросът е ще можем ли да го открием навреме и колко ще ни коства. — По лицето му премина сянка. — И можеш да си сигурен, че цената ще е в човешки животи. — Той посочи към вратата. — Да вървим.
Въпреки че голяма част от колите липсваха, гаражът изглеждаше препълнен. Ветераните не изглеждаха по-възрастни от четирийсет години — очевиден резултат от редовната употреба на идунайн. Едва ли правителството се беше погрижило за тях, което леко промени в положителна посока мнението на Кейн за Радикс.