Тремейн се беше настанил върху една от колите и щом видя Кейн и блекколара, махна с ръка, за да въдвори тишина.
— Знам, че всички се чудите какво по дяволите става тук — започна той, докато заглъхваха последните разговори. — Ще оставя на мъжа, който ви измъкна от „Цербер“, да ви обясни. Представям ви блекколар комскуер Лейт от Плинри.
Тълпата се раздвижи, за да му направи път, но Лейт отиде до най-близката кола. Кейн погледна към Тремейн. На лицето на ръководителя на Радикс се четеше само напрегнат интерес, но не и раздразнение.
Лейт не притежаваше ораторски способности и сухото му изложение на фактите не се отличаваше с особено красноречие, но Кейн рядко беше виждал по-внимателна аудитория. Докато слушаше Лейт, той осъзна какво стратегическо значение имат петте кораба. Забеляза и одобрителната реакция у повечето от ветераните. Не се изненада, че и членовете на тактическата група също изглеждат заинтересовани. Майлс Камерън и Сали Куинлан спореха за нещо, Фюес и колегата му Кутури бяха приковали съсредоточени погледи в Лейт. За разлика от всички останали, лицето на Бакши представляваше неподвижна замислена маска.
Лейт завърши речта си и за известно време в гаража се възцари тишина. Неочаквано тълпата отново се раздвижи и един висок масивен мъж излезе напред и застана по средата между Лейн и Тремейн. Изгледа последователно двамата и накрая се обърна към блекколара.
— Комскуер, аз съм командир Гарт Нмура, сред присъстващите съм с най-старши чин. — Гласът му имаше акцент, който Кейн не можа да определи. — Обърнах внимание, че на края на речта си пропуснахте да ни наредите да ви сътрудничим. Имате ли намерение да издадете подобна заповед и ако е така, на основание на какви пълномощия?
— Лично аз бих предпочел сътрудничество на доброволни начала — отвърна Лейт. — Но след като е необходимо… — той посочи Кейн — моят колега Алън Кейн е упълномощен от генерал Кратохвил от Земята. Аз самият съм пряко подчинен на генерал Лепковски, командващ сектор на Плинри.
— Това са само думи — възрази Нмура.
— Вярно е. От друга страна, какъвто и документ да ви покажа, вие не можете да го проверите, след като нямате възможност да се свържете с тези, които са го издали.
— Така е — кимна Нмура. — Но това не е само проява на упорство от моя страна. Вие искате от нас да заложим живота си и сигурността на семействата си, а аз не мога да дам такава заповед, уповавайки се само на думите ви. Това може да се окаже измамническа клопка.
— Твърде е проницателен за коли — промърмори Куон. От другата страна на Кейн Мордикай изръмжа в знак на съгласие.
— Освен това — продължи Нмура и хвърли поглед към Тремейн — оставам с впечатление, че ръководството на Радикс също не ви се доверява напълно.
Лейт понечи да отговори, но Тремейн се намеси.
— Това не е вярно, командир. Нашата активност бе сведена до минимум умишлено, по молба на комскуер Лейт. Но действията им винаги са имали пълната ни подкрепа.
Кейн го погледна изненадано. Искреността в гласа на ръководителя на Радикс съвпадаше с тази, изписана върху лицето му. Кейн с усилие запази неутрално изражение и се опита да отгатне какво е намислил Тремейн.
Нмура продължаваше да се колебае. Отново изгледа Лейт, после пак Тремейн и го попита:
— Искате да кажете, че се доверявате на комскуер Лейт?
— Най-доброто доказателство е, че той е блекколар комскуер. Това ни дава основание да му се доверим.
— Разбирам — замислено каза Нмура. Приличаше на човек, който се опитва да открие посоката на вятъра в спокоен ден. — Но въпреки това рискът остава.
От тълпата се чу глас:
— Гарт, мога ли и аз да кажа нещо?
Нмура извъртя глава, за да види говорещия.
— Разбира се, Рейд. Давай.
— На мене пък ми се струва, че твърде дълго преливаме от пусто в празно — каза Рейд. Гласът му беше силен и уверен, с интонация на неофициален лидер. — Според мен тук се открива реална възможност да ударим рикрилите, а всеки, който не вярва на този човек, нека си припомни дали е имало случай, в който блекколарите да рискуват главите си за нещо безнадеждно. — Около него се разнесе одобрително мърморене и той повиши глас, за да го надвика. — Също така мисля, че не трябва да забравяме колко пъти Радикс рискуваха, за да ни осигуряват редовно идунайн. Нека не оставяме у хората убеждението, че звездните сили оставят неплатени дългове си.
С това изявление приключи спокойната част. Нмура вдигна ръце, за да умири надигащите се възгласи, после кимна на Лейт и отбеляза сухо:
— Изглежда, постигнахме консенсус. Вече си имате екипаж. Кога тръгваме?