Още преди аржентианецът да падне Новак вече беше извадил своето нунчаку.
— Какво…
Скайлър го прекъсна, рязко поклащайки глава, после направи бързо четири сигнала с ръка. Новак остави нунчакуто и се пресегна под таблото. Секунда след това извади две разкачени жици. Скайлър извади портативния неутрализатор и му го подаде. Новак свърза жиците към него и го включи. Устройството заработи, но светна зелено.
— Няма бръмбари. По-хитри са, отколкото очаквах — прошепна Скайлър.
— Кои, колитата ли? — Новак все още изглеждаше объркан.
— Да. Вероятно са сметнали, че шпионинът им е достатъчен.
Новак погледна сгърчената фигура на Валънтайн, после Скайлър — очакваше обяснение.
Скайлър въздъхна.
— И ти го чу, като се издаде. Спомни си, когато ни предложи проникването с хитрост. Каза, че можем да опитаме същото като О’Хара и Хевън. Откъде можеше да знае, че именно О’Хара е участвал в нападението върху затвора?
Новак се замисли.
— Ами сигурно е разбрал от контактите си в Радикс…
— Добре. Но те откъде са разбрали точно кои блекколари са участвали? Лейт никога не би издал плана си, а информацията не беше публично достояние. Тогава остава един-единствен източник.
Новак поклати глава.
— Доводът ти не е много сериозен.
— Още не съм свършил. — Скайлър измъкна от джоба си новата си карта. — А какво смяташе да го попиташ, когато той за първи път спомена за фалшификатора?
— Когато ти ме прекъсна ли? Исках да разбера защо някой ще се опитва да подправя нещо, което не може да се подправи?
— Добър въпрос. А пък аз исках да попитам защо Тремейн никога не е споменавал за тези фалшификатори? — Скайлър разгледа картата на слабата светлина. — Чудесна изработка. Разглеждах я цели десет минути и не открих нито една грешка.
Новак не сваляше замисления си поглед от Валънтайн.
— Лейт спомена, че в Стрип са го подложили само на визуална проверка. Едва ли колитата биха останали в неведение за съществуването на подправени карти. — Той посегна и вдигна дясната ръка на Валънтайн. На нея блестеше пръстен с драконова глава. С известно усилие той го свали. — Да видим — каза и разгледа пръстена на светлината на джобното си фенерче. — Ако е шпионин на колитата, то това трябва да е имитация… хм. Зад кръста има знак „Центавър А“. — Той драсна с пръстена върху металното табло и внимателно разгледа драскотината и върха на пръстена. — И металът е истински — въздъхна Новак и подаде пръстена и фенерчето на Скайлър.
— Може да е откраднат — предположи Скайлър, но още докато го казваше, усети, че не е съвсем сигурен. До този момент беше сто на сто сигурен в заключението си, но пръстенът разколеба решението му да убие Валънтайн. — Въпреки това не смятам, че трябва да идва с нас.
— Добре, ще го разпитаме, когато се върнем.
— Може… — Скайлър внезапно замълча. Нещо в пръстена привлече погледа му.
— Какво има?
— Разгледай внимателно очите — тихо отвърна Скайлър и му подаде пръстена.
— Ами нормални са, зениците са издълбани в метала — каза Новак. После дълго разглежда пръстена. Когато отново вдигна очи, лицето му приличаше на каменна маска. — Оригиналните очи са извадени. Тези са добавени впоследствие. Този пръстен е бил на комскуер.
— Или на някой по-старши.
— Това изяснява нещата. Но също така означава, че колитата са запознати с намеренията ни. Трябва да променим плановете си.
— Знам. — Скайлър се намръщи. — Целия следобед си блъскам главата, за да измисля нещо.
— Значи не си положил достатъчно усилия. Отговорът е ясен.
— Не, и дума да не става. — Скайлър поклати глава.
Новак продължи да настоява.
— Виж, опитваш се да бъдеш благороден, но само си губиш времето. Това е единственият начин да се измъкнем и ти го знаеш.
Така беше, но това не го улесняваше.
— Не мога да позволя…
— Рейф — тихо каза Новак, — искам да измъкна Дженсън или да му помогна да умре бързо. Той ми е приятел. Моля те, остави ме да поема този риск.
— Добре — въздъхна примирено Скайлър. — Ще оставим колата тук — те вероятно я знаят. Лесно ще намерим друга. — Той извади ножа си. Да екзекутираш шпионин не е равностойно на убийство. — И Валънтайн ще остане тук.
Той вдигна ножа, но Новак докосна ръката му.
— Аз ще го направя. Предполагам, че залавянето на Дженсън е негово дело.
След минута двамата блекколари напуснаха колата, нарамили експлозивите и оборудването си.