Прозорците на десететажната административна сграда бяха тъмни, с изключение на първите три етажа. В една празна сграда на отсрещната страна на улицата Скайлър за сетен път свери плановете на етажите, които бяха открили сред останалите карти.
— Наясно ли си къде трябва да минеш? — попита той сянката, изправена до него.
Новак кимна.
— Първият етаж на запад, после — контролната зала и втората подпорна колона. — Гласът му беше спокоен, ръцете му уверено провериха импровизирания вързоп, който метна на гърба си.
Точно този вързоп най-много тревожеше Скайлър. Експлозивът, макар и загърнат в бронежилетката на Валънтайн, пак можеше да избухне от директно попадение на лазерен лъч. Но за краткото време, с което разполагаха, не бяха успели да измислят нещо по-сигурно.
— Добре. — Още много други думи можеше да каже на Новак, но усещаше, че той не желае да ги чуе. Скайлър преглътна и се задоволи само да стисне рамото на приятеля си. След което двамата излязоха мълчаливо.
Взривовете за отвличане на вниманието започнаха точно както беше предвидено. След третия от страничната врата на оградата се изсипа поток от пазачи. След седмия взрив потокът се беше превърнал в тънка нишка.
— Добро представление — отбеляза Новак, докато се промъкваха напред. — Май наистина изпразниха сградата.
— Може би. Във всеки случай ще имаме насреща си по-малко народ. — Скайлър си пое дълбоко дъх и напипа копчето на радиодетонатора. — Сега — каза той, залепи се на стената до Новак и натисна копчето.
Синьо-бяла светлина освети улицата, а гърмежът отекна във високите сгради наоколо. Скайлър бързо се огледа, после хукна към дупката в оградата, образувана от взрива. Чу развълнуваните гласове на пазачите. Надяваше се през следващите няколко секунди да не се досетят, че сценарият е променен. Макар и малко трудно, Скайлър се пъхна в дупката. Новак, който го следваше, го хвана за краката и най-безцеремонно го избута навътре. Скайлър клекна и се огледа. Дворът изглеждаше безлюден. През това време от дупката падна вързопът на Новак, а след него мина и собственикът му.
— Как е обстановката? — прошепна той, докато мяташе вързопа на рамо.
— Не се вижда никаква охрана. Най-вероятно по целия двор са поставени иглени мини, с изключение на онази пътека. — Скайлър посочи към зданието. — Това ми прилича на аварийния изход, който беше отбелязан на картата. Да вървим и стъпвай в моите следи в случай, че освен иглените мини има и нещо по-сериозно.
Подобно на призраци близнаци те тръгнаха през двора. Охраната бавно започна да се досеща, че нещо не е наред.
Дженсън смътно осъзна, че поредният цикъл въпроси е приключил. Бавно си пое дъх, за да успокои стомаха си, и се опита да не обръща внимание на миризмата на повръщано. Колитата бяха запалили осветлението, за да може да се види на какво е заприличал. Само че той беше твърде уморен, за да държи очите си отворени.
Вратата се отвори и от хладния полъх той целият се разтрепери. С огромно усилие повдигна глава и видя префект Голуей, който влезе в стаята. Последният заобиколи мръсотията на пода и седна отдясно с лице към блекколара. Дженсън забеляза, че на колана му виси пистолет.
Известно време префектът го наблюдава мълчаливо, после каза:
— Не е лесно, нали? Техниката за блокиране на болката не е твърде ефикасна срещу индиректната болка, каквато е повръщането.
— Справям се — изхриптя Дженсън. — Рано е още за злорадстване.
Голуей поклати глава.
— Нямам намерение да злорадствам заради болката. Ако зависеше от мене, вече щяхте да сте мъртъв.
Дженсън премига и се опита да разчете изражението му. Не видя злоба, по-скоро непреклонност и малко съжаление.
— Благодаря — каза искрено той.
— Няма за какво — отвърна Голуей. — Ако смятах, че знаете нещо важно, нямаше да им попреча да го изтръгнат от вас, независимо от начина. Но това, което правим сега, е само да ви унижаваме без съществена причина. Това е загуба на време и ангажимент за твърде много хора.
— Да не би да се опасявате, че ще избягам?
Дженсън едва не се усмихна, представяйки си как пробива кордона на охраната в състоянието, в което се намираше.
— Всъщност да. — Голуей извади от кобура бластера си, провери предпазителя и го постави върху коленете си. — В този момент Скайлър и Новак се намират на отсрещната страна на улицата и се готвят да предприемат опит за освобождаването ви.
Дженсън усети как отново му прилошава. Не… не можеше да бъде. Голуей сигурно го лъжеше.
Префектът очевидно прецени грешно реакцията му.
— О, не хранете напразни надежди — те нямат никакъв шанс. Известен ни е планът им за проникване, с тях е наш агент. В секундата, когато решат да действат, ще ги приклещим между външната стена и рота войници в бронежилетки. Дори няма да чуете шума.