— Искам да ги убия.
— Ще ги хванем, не се безпокой. Значи онзи там беше Голуей? Помислих, че имам халюцинации. Между другото, стори ми се, че те чух да ми казваш да не го убивам. Вярно ли е?
— Да — едва чуто промълви Дженсън. — Беше нещо… което дължа… на Плинри.
Последното, което усети преди да изгуби съзнание, бяха ръцете на Скайлър, обгърнали тялото му.
(обратно)Мордикай намери нужната му врата, спря и се ослуша. Отвътре долитаха приглушени гласове. Въпреки късния час обитателите на стаята не спяха. Той хвърли последен поглед към безлюдния коридор и почука леко. Само след секунда вратата се отвори.
— Мордикай! — възкликна изненаданият Фюес. — Заповядайте, влезте.
Мордикай влезе, оставяйки аржентианеца да затвори вратата, и бързо огледа стаята. Беше доста голяма и добре обзаведена. До двете стени бяха сложени четири легла, като към всяко имаше шкаф. В средата около кръглата маса с карти в ръцете седяха Маккитерик и Кутури.
— Здравейте — кимна му Кутури, остави картите и се изправи. При това движение върху ръката му блесна пръстенът с драконовата глава. — Искате ли нещо за пиене?
Мордикай поклати глава.
— Не за това съм дошъл.
Фюес го заобиколи, застана зад Маккитерик и попита:
— В такъв случай с какво можем да ви бъдем полезни?
— Току-що позвъниха на Лейт от покрайнините на Милер. Обади се Скайлър. Дженсън е с него.
Трябваше да им се признае, че бяха добри. Лицата им не изразиха изненада, а коментарът на Фюес дойде бърз и ентусиазиран.
— Успели са да го измъкнат? Прекрасно! Кога се връщат?
— Скоро — отвърна му Мордикай. — Имало е жертви — Валънтайн и Новак.
За части от секундата върху лицето на Фюес се изписа недоумение, но бързо изчезна.
— Проклети колита! — изръмжа той.
Мордикай поклати глава.
— Не ги обвинявайте за смъртта на Валънтайн. Него го е екзекутирал Скайлър — като предател.
— Какво? — едновременно възкликнаха Фюес и Кутури, а Маккитерик се опули.
— Правилно ме чухте. Приятелят ви е бил шпионин на колитата.
— Глупости! — възмути се Кутури. — Та той беше блекколар!
Мордикай обърна главата си и го измери с поглед.
— Воювали ли сте редом с него? Или да познавате лично някой, който е бил с него?
Кутури се поколеба — разбираше, че може да попадне в капан.
— Ами… не, но съм го чувал как описва операции, за които знам, че са били провеждани.
— И какво от това? Аз пък мога да ви опиша сражения от времето на Александър Македонски.
— Да не би да намеквате — бавно каза Фюес, — че Валънтайн никога не е бил блекколар?
— Точно така. Много късно се сетихте. Никога ли не го заподозряхте?
Никой от тях не произнесе дума, не си размениха и погледи, но сякаш по сигнал Фюес и Кутури едва забележимо започнаха да се преместват. За Мордикай това беше равностойно на признание за вината им. Без съмнение се бяха досетили накъде клонят въпросите му.
— От вашите думи излиза, че е много лесно да различиш истински от фалшив блекколар — каза с възмущение Маккитерик. — Доколкото си спомням, един от вашите хора, май че беше Додс, също е бил изложен на въздействие на онези газове. Защо не го убихте?
— Защото не беше шпионин като Валънтайн или като вас тримата.
Израженията им не се промениха, което беше още едно доказателство, че е прав в заключенията си.
— Вие сте луд — заяви Фюес. — Напълно луд. Кой ви дава право да ни предявявате такива обвинения?
Мордикай го изгледа презрително.
— Ако бях на ваше място, щях да се защитя с по-сериозни аргументи от моето безумие. Случвало ми се е да ви видя в действие. Помните ли? Блекколарът не означава само бърза реакция, но и чувство за единство с останалите, уважение към по-старшите например.
— Е, значи аз не съм идеален блекколар. Това да не е престъпление?
— А за нас какво ще кажете? — попита спокойно Маккитерик. Все още седеше с крака под масата и за секунда Мордикай се поколеба за него. Дали беше невинен, или пък беше пропуснал сигнала за действие? — С Кутури и с мене сте се виждали само на заседанията на тактическата група, но не и в битка. А сте готов да ни съдите.
Мордикай се усмихна криво.
— Много лесно се отричате от съратниците си. Не ми се виждате много сплотени след толкова години съвместна борба.
— Ние сме предани на Радикс и винаги сме били — каза Кутури и направи крачка към Фюес, но това го приближи още повече до Мордикай. — Но ако Фюес е предател…
— Чакай малко — прекъсна го паникьосано Фюес. — Нима вярваш на този…
Мордикай отново не забеляза сигнала им, но още преди фразата да завърши, те започнаха атаката си. Маккитерик блъсна масата към него, а Фюес и Кутури скочиха по двата фланга. Акцията беше отлично координирана и вероятно би имала шанс срещу някой друг блекколар.