— Абсолютно! Той е на двадесет и пет години. Титлата му е древна, макар че земите му не са много. Но зестрата, която съм определил за сестрите ти, ще бъде напълно задоволителна за него.
— Ти вече намислила ли си коя от сестрите ти е най-подходяща?
— Още не го познавам толкова добре, че да мога да кажа, но мисля, че Блис или Блайт са подходящи. Може ли да поканим Оуен Фицхю за дванадесетте дни на Коледа у нас, милорд?
— Разбира се. Ще се зарадва. Той няма семейство и ще бъде сам. Прекарва малко време тук в именията си, защото пътува с кралския двор.
— Тогава съм изненадана, че не е намерил съпруга измежду жените там — каза Блез.
— В кралския двор има много жени, мила моя наивнице, но онези, които са свободни, обикновено не са от този тип жени, които човек избира за съпруга. Но ти не ги разбираш още тези неща.
Последваха спокойни есенни дни и седмици. Есента беше необикновено мека и топла. Всичко наоколо бе обагрено в златни цветове. Блез яздеше по земите, които принадлежаха на съпруга й, и беше изненадана от обширните гори, поля и ливади на графство Лангфорд. Имаше огромни стада овце и крави. Градините се простираха докъдето стига погледът. В горите можеше да се ловува, тъй като графството имаше кралско разрешение за това. Графът притежаваше девет села, заедно с двете, през които бе преминала при идването си. Сега тя повече от всякога беше наясно, че на нейните плещи лежи отговорността да дари графа с наследник. Никога до сега не беше си представяла, че един човек може да притежава такова богатство.
Едмънд Уиндам ухажваше младата си съпруга с умение, каквото само един възрастен мъж може да придобие. Нямаше сутрин, когато като отвори очите си, тя да не намери върху възглавницата си някое бижу или друга дреболия — израз на неговото внимание. И макар че винаги бе прекарвал по-голяма част от времето си в управление на имотите си, сега Едмънд временно бе изоставил тези си задължения и прекарваше по-голяма част от времето си с Блез.
Той установи, че тя е интересно момиче, с остър ум и интелигентност, което бързо научаваше всичко. Можеше да чете и да пише. Знаеше малко математика и църковен латински език. Всъщност той не беше очаквал тя да е толкова образована, след като е израснала в толкова отдалечено място като Ашби и бе водила съвсем обикновено съществуване. Тя имаше малка лютня, на която свиреше понякога. Гласът й бе сладък и ясен. Като разбра, че тя има склонност бързо да учи езици, той се зае да разшири познанията й по латински и започна да й преподава още гръцки и френски език.
Животът им преминаваше приятно и те завършваха всяка вечер в тих разговор пред запалената камина. Двамата седяха на килима пред веселите пламъци и той й разказваше историята на страната им.
Тя почти не я знаеше и с удоволствие слушаше историите за крале и кралици, рицари и девици, за битките в Англия, Франция и светите земи, за любовни истории и турнири, които той й разказваше с богатия си глас.
Най-интересни й бяха разказите за сегашното царстващо семейство. Харесваше й историята за това как принцеса Елизабет от Йорк се омъжила за Хенри от Ланкастър и по този начин се сложил край на войната между бялата и червената роза и Англия най-после получила мир. Тя дори заплака за горката кралица Катерина, настоящата жена на краля, която успяла да роди живо само едно от децата си — принцеса Мери. Сега се чуваха слухове, че след толкова години кралят искал да отстрани съпругата си.
— Ама как може? — попита Блез Едмънд една вечер.
— Има прецедент за тези неща — отговори й той.
— Но тя му е съпруга пред бога и пред хората!
— Хенри е крал на Англия, Блез, и той трябва, да има син. Изглежда Катерина Арагонска не можа да му роди, а сега, както говорят слуховете, тя вече е преминала възрастта, когато може да ражда. И други християнски кралици са се оттегляли с благословията на църквата. Някои дори са създали свои собствени манастири. Други са се оттегляли на тихо и спокойно място, за да осигурят щастие и сигурност на господаря си и неговото кралство. Според мен кралицата е горделива и властна жена — продължи той. — Крал Хенри не биваше да се жени за нея. Тя беше вдовица на брат му и ако старият крал не беше толкова алчен в желанието си да задържи зестрата й, тя отдавна щеше да се е върнала в Испания. Старият крал Хенри, бащата на сегашния ни крал, беше натрупал огромни богатства. Когато принц Артур умря, от зестрата на Катерина Арагонска бе изплатена само половината. Старият крал искаше да получи и другата част и сгоди вдовицата за по-малкия си син, който щеше да наследи короната — сегашният ни крал Хенри. Испанският крал Фердинанд беше също такъв скъперник като нашия. Той реши, че щом вече един от английските принцове е опитал сладостите на дъщеря му срещу половината й зестра, така би могъл да направи и вторият. И понеже англичаните не го заплашиха, че ще върнат Катерина, защото я сгодиха за младия Хенри, въпреки че беше с цели шест години по-малък от нея, той реши, че няма защо да си изпълни по-нататък задълженията. Тогава старият ни крал реши да му върне Катерина и да сгоди наследника си за френска принцеса. Но испанската зестра не бе платена така или иначе, а Хенри все пак се ожени за Катерина.