— Кралете не спазват ли моралните норми, сър? Защото пък ако беше дошла цялата зестра, а после върнеха Катерина, след като е овдовяла, пак щеше да е ужасно, нали? — възрази Блез.
— Моралът на краля обикновено се подчинява на неговите желания, сладката ми — каза усмихнато Едмънд. Доставяше му удоволствие, че тя разсъждава толкова логично. Нямаше да е зле да й преподаде и още малко знания от тази наука, която тя владееше естествено.
— А защо, след като баща му всъщност не е искал да го ожени за испанската принцеса, Хенри все пак го е направил? — попита Блез.
— Изглежда, че старият крал не е споделил плановете си с Хенри. Нали разбираш, Блез, той не е очаквал, че принц Артур ще умре. Големият син беше негова радост и гордост. Кралица Елизабет също. Тя умря по-малко от година след него при раждане, но някои казват, че е било от мъка. Старият крал така и не се съвзе след тяхната смърт. Не обръщаше голямо внимание на втория си син, когото всъщност беше определил за църквата и предпочете да ръководи кралството си сам. Накрая, едва на смъртното си легло, старият крал Хенри разбра, че крал Фердинанд го е надхитрил. Защото остатъкът от зестрата така и не беше изплатен. Ако бе поживял още, аз мисля, че той щеше да върне испанската принцеса, но за съжаление смъртта му дойде, преди да успее да съобрази това. Новият крал, нашият крал Хенри, тогава беше на осемнадесет години. Испанската принцеса беше дребна, червенокоса жена с хубаво, младолико лице. Кралят й се възхищаваше от малък. Той всъщност беше влюбен не толкова в Катерина, колкото в самата любов. И преди някой да успее да го разубеди, той се ожени за нея. Някои казват, че тя не може да му роди жив син и че фактът, че двете момчета, които му роди живи, умряха скоро след това, е наказание от бога за това, че кралят е взел вдовицата на брат си за жена. Аз самият не бих искал да отсъждам, но мисля, че кралицата трябва да се оттегли, за да даде възможност на краля да сключи по-плодоносен брак. Защото проблемът е в кралицата, а не в краля. Това поне е напълно ясно.
— Така ли? Как? Нали и двамата са отговорни за създаването на децата? Защо цялата вина да се хвърля върху горката кралица?
— Очевидно е, че в нея е вината, Блез, защото кралят има съвсем здрав син от друга дама.
— Как е възможно това, нали той е женен само за кралицата? — попита тя.
За момент Едмънд Уиндам остана абсолютно изненадан. Знаеше, че е невинна, но никога не бе подозирал, че наивността й е толкова голяма.
— Мъжете — каза тихо той, — дори и женените мъже, понякога намират забавление и наслада в леглото на други жени, освен на своите съпруги, Блез. Ако мъжът е особено сериозно обвързан с такава жена, тя се нарича негова държанка.
— А ти имал ли си някога държанка? — попита го тя безхитростно.
— Не.
— И никога не си любил друга жена, освен първата си съпруга, така ли?
— Не съм казал това, сладкото ми — отговори той, а в гласа му трепна смях. Протегна ръка и я привлече към себе си. — Но ти задаваш много въпроси за една съпруга — пошегува се той, а очите му излъчваха топлота и още нещо, което тя не разбираше какво е.
Дъхът на Блез спря. Сърцето й заудря бързо, а нещо вътре в нея се свиваше и разпускаше неудържимо. Той докосна с устните си нейните и тя усети как омеква. Целувките му имаха хипнотизиращ ефект върху нея, въпреки че вече няколко седмици той не преставаше да я целува, щом имаше възможност.
Той я положи върху килима, а тя все пак успя да продължи да говори.
— Но ако не задавам въпроси, как ще се науча, милорд?
Той прекара нежно пръст по подутите й от целувката устни.
— Аз ще те науча на всичко, което трябва да знаеш, сладка моя. През изминалите седмици отделих много време на гръцкия и френски език и на историята. И затова съм пропуснал една много по-приятна част от твоето обучение — нежните му пръсти с лекота разкопчаха шестте малки копченца, които държаха затворен небесносиния й пеньоар на гърдите. Като се наведе над нея и промъкна едната си ръка под раменете й, с другата той нежно погали за първи път гърдите й.