После се чуха силни възклицания и мъжки смях и сърцето на Блис се разтуптя. Вратата на спалнята се отвори. Оуен Фицхю, също в копринена нощна риза, бе бутнат в стаята. Граф Маруд веднага се обърна, изтика придружаващите го мъже и така затръшна вратата, че разтресе къщата. За момент някой натисна вратата отвън, но после се отказа.
— Оуен — чу Блис нечий глас отвън, — още не сме допили виното.
— Пийте без мен — отговори Оуен Фицхю. — Аз имам по-приятна задача и не смятам повече да си губя времето.
От другата страна на вратата се чу дружен смях.
— Лека нощ тогава, милорд и милейди. — Гласовете се отдалечиха към следващата врата заедно с втория младоженец. Блис беше придърпала чаршафите към гърдите си, леко изплашена от шума.
Оуен се обърна към жена си и се засмя.
— Е, котенце, ето ни най-после сами. — Той заобиколи леглото и с едно движение съблече нощната си риза.
Блис зяпна шокирана и тъй като беше много любопитна, не извърна очи. Никога не беше си представяла, че мъжкото тяло е толкова… интересно. Сапфиреносините й очи огледаха широките рамене и гърди, леко окосмени с тънки тъмни косъмчета. Когато свали поглед по-надолу, очите й се разшириха и тя прошепна:
— О-о!
Граф Маруд се засмя, защото знаеше какво е предизвикало учудването й.
— Ела, котенце — каза той и я накара да стане от леглото. — Ти вече видя моите хубости, нека сега аз да видя твоите. — И той с нежни пръсти разкопча нощницата.
Блис не се боеше и със свободно движение остави дрехата да падне. Не, наистина не се боеше от него, защото го обичаше. Тя вдигна очи да срещне погледа му.
— Е, милорд, получавам ли твоето одобрение, както ти получи моето?
Оуен беше изненадан, омаян, занемял. Блис беше красива не само в лицето. Тя притежаваше най-великолепните форми, които той би могъл да си представи за жена. Кожата й беше бяла като сметана, бедрата й — гладки и стегнати, гърдите — високи и заострени. Тя се извърна леко и той изстена от желанието, което вече едва сдържаше.
— Е, сър, да не би, като си ми дал сърцето си, да си загубил и езика си — подигра му се нежно Блис.
— Боже милостиви! Котенце! Ама твоята хубост надхвърля и най-необузданите ми мечти! Но за да не си помислиш, че не съм нежен любовник, моля те да ме целунеш, преди да съм умрял от страст по теб. — Той я притегли към себе си и впи устни в нейните.
Преди да се предаде на безумната страст, Блис само за миг помисли, че би искала Блайт да е също така щастлива точно в този момент. Сърцето й беше изпълнено с такова щастие, че ако можеше, би го споделила с целия свят.
„Срамежливата и нежна Блайт! Не бива да я плаша“ — мислеше Никълъс Кингсли, докато изпращачите му най-после се заизнизваха вън от стаята с пожелания за щастие и много деца. Той затвори здраво вратата пристъпи до леглото и се излегна до булката си.
— Не трябва да се боиш от мен, Блайт — започна той.
— Не се боя — отговори тя спокойно.
— Майка ти обясни ли ти всичко?
Тя кимна.
— Блез също ми каза някои неща, Никълъс.
— Обещавам ти, че няма да бързам, любов моя — каза той тихо.
— Щом така ти харесва — беше отговорът.
— Но аз искам да ти доставя удоволствие — продължи той.
— Надявам се, че ще бъде по-скоро, Никълъс.
Той изненадано зяпна към нея.
Блайт взе ръката на съпруга си в своята и тихо заговори:
— Чуй ме, милорд, моля те. Блез ми каза, че любенето е нещо прекрасно. Блис твърди, че няма търпение да се съедини с Оуен. Майка ни е родила вече девет деца и въпреки че наближава четиридесетте, все още изпраща тайнички усмивки на баща ни, когато си мисли, че никой не ги гледа. Такива неща не се правят, ако актът е неприятен. Явно той доставя удоволствие. Аз знам, че дефлорацията е болезнена, но Блез каза, че след това усещането е прекрасно. Ако не го направя обаче, аз никога няма да разбера дали е така, нали? Целуни ме, милорд.
Никълъс въздъхна с облекчение и като прегърна жена си, я зацелува, преди да я обсипе и с други нежности, които й доставиха безкрайно удоволствие.
За съжаление, Блез не остана в Ашби, за да чуе от сестрите си впечатленията им от брачната нощ. Тъй като нямаше достатъчно място, граф и графиня Лангфорд се отправиха с ескорта си към Ривърс Едж. Нощта беше спокойна и луната осветяваше пътя им.
— Изглеждаш изморена, любов моя — загрижено заговори графът. — Знаеш ли, ще трябва да помогна на баща ти да построи още едно крило на дома в Ашби. И сега няма достатъчно място за всички ни, а само две от сестрите ти са женени. Какво ли ще стане, когато всички се омъжат и се появят и внуци?