Бебето я погледна спокойно, затвори очи и заспа. Блез почувства как я заля майчинска обич и внимателно притисна детето до себе си.
— Спи спокойно, моя малка Ниса — каза тя и се наведе да я докосне с устни по челото. — Кой ще я наглежда, когато аз спя? — попита тя Ада, като й подаде детето.
— Наела съм бавачка, господарко Блез, и я обучавам, откакто сме дошли тук. Казва се Мейзи и е добро момиче. Но все пак тази нощ аз ще бдя над детето. Когато ти се роди, аз те наглеждах, ще гледам и малката лейди Ниса. Утре има време Мейзи и помощничката й Поли да се заемат със задълженията си. А сега спи, господарко Блез. Имаш нужда от сън. Това е най-доброто лекарство.
Старата Ада внимателно прегърна бебето и после го положи в кошчето му. Върна се, нагласи възглавниците на Блез и я зави. После седна пред камината.
Чак сега Блез усети колко е изморена. Майка й беше казала, че раждането не е било тежко, но тя все пак се чувстваше изморена. С доволна въздишка затвори очи и веднага заспа.
Осма глава
Лейди Ниса Уиндам разцъфна и порасна под нежните грижи на родителите си. Тя проговори рано, рано проходи. Първоначално се клатушкаше на дебелите си крачка из голямата зала, но скоро тръгна стабилно. Често я посещаваха чичовците й Хенри и Томас Морган, които бяха родени три месеца след нея. Братята — близнаци на Блез се родиха на първи април, което накара цялото семейство да се смее, че Бог си е направил шега с лорд Морган, като го е дарил с момчета — близнаци след толкова много дамски двойки. Но все пак най-добрата приятелка на Ниса щеше да бъде малката дъщеря на Блайт, Мери Роз Кингсли, която бе родена само девет седмици и половина след Ниса, на 26-ти февруари.
През лятото, преди Ниса да навърши две години, Блез установи, че отново е бременна. Това я успокои, защото, откакто се беше родила Ниса, Блайт се бе сдобила не само с Мери Роз, но и с нейния брат Роберт, роден през юни на настоящата година.
— Сега и ти ще си имаш братче като Мери Роз — каза Блез на дъщеря си.
— Аз искам сестричка! — тропна Ниса с краче.
Едмънд взе детето на колене и Ниса го прегърна.
— Татко има нужда от син, Ниса. Има време мама да ти роди и сестричка. Но първо ще имаме момче — каза графът.
— Ти имаш мен — каза Ниса упорито.
— Не можеш да й обясниш — усмихна се Блез. — Няма още и две години.
— Не бих се притеснявал, но имотът трябва да се запази — каза Едмънд. — На мен и Ниса ми е достатъчна. Но когато си отида, тя ще има нужда от брат, който да я защитава и да се погрижи за женитбата й.
— Детето, което нося сега, е син — каза твърдо Блез. — Миналия път не беше така. Тогава просто исках да имам син. Сега е друго. Сега знам, някак си го усещам.
— Моли се на Бога — отговори той. — Дано да си права. В противен случай Тони ще е наследник, макар че и това не е лошо. Той е Уиндам и по майчина, и по бащина линия.
— Едмънд, ти си твърде млад да мислиш за такива неща — скара му се Блез. — Аз съм млада и здрава и нося твоя син. Тони никога няма да наследи Ривърс Едж — завърши тя ядосано.
Той схвана яда в гласа й и се учуди.
— Защо толкова мразиш Антъни, скъпа? С какво те е обидил?
— Той защо не се ожени? — попита тя. — Вече повече от две години е в кралския двор, пък и не е чак толкова лоша партия. Той е лорд Уиндам от Ривърсайд. Има прекрасно имение и добър доход. Не мога да повярвам, че не са се появили възможности за женитба. Но нито една не му харесва. Какво чака? Дали не се надява да наследи твоята титла и богатство, за да се издигне още по-високо? Блис каза, че имало доста подходящи жени, девойки и вдовици, готови да го вземат. Не му вярвам. Той тревожи Доро толкова много. Мисля, че е пресметлив и напълно безсърдечен човек!
— Ти си пристрастна заради Дилайт — каза Едмънд тихо.
— Той разби сърцето й! — повиши глас Блез. — Никога няма да му го простя! Никога! Тя от месеци се опитва да го привлече, Блис казва, че напоследък се държи дори срамно. Господи, Едмънд! Да докара горката ми сестра до такова състояние! При това човек, който не заслужава да й свали и обувките! Оуен най-накрая я е изпратил вкъщи, защото си е позволила публично да признае, на Антъни, че го обича! А той я отхвърлил! Това едва не я е убило! Тя още не може да се съвземе и сигурно никога няма да се съвземе от този удар.
— Не бъди строга с Антъни, Блез — настоя Едмънд. — Той никога не е вярвал, че чувствата на Дилайт към него са сериозни. Смята ги за обикновено прехласване на младо, неопитно момиче. Не я е отблъснал пред хората. Говорил е с нея мило и насаме, само в присъствието на Блис и Оуен. Дилайт е романтична натура и си е позволила да си въобрази, че между нея и Тони съществува любов, каквато всъщност няма. Грешката не е в Тони. Той никога не й е давал повод да си мисли, че е нещо повече от малката ти сестричка.