— Ето го, иде — прошепна Адела Марлоу и повдигна в грациозен поклон полите си, последвана от двете други дами.
— Сир — каза Оуен Фицхю. — Представям ви моята снаха, лейди Блез Уиндам, вдовстващата графиня Лангфорд.
Хенри Тюдор сведе поглед към трите жени. Блис и лейди Марлоу му се усмихваха покорно. Той протегна голямата си ръка и обхвана лицето на третата жена, за да го повдигне и да го погледне.
— Такава красота, лейди Уиндам, не бива да бъде крита от твоя крал — каза той с дълбок глас.
Очите на Блез видимо се разшириха. За момент тя не можа да проговори и зад нея Блис почти изпъшка на глас. Сестра й не се ли досеща, че благоразположението на краля е много важно? Хенри продължи да я гледа и бузите на Блез порозовяха, което накара кралят да се засмее.
— Ти си още по-красива с пламнали бузи — забеляза той. — Невинното изчервяване е такава рядкост в двора ни! Добре дошла, Блез Уиндам.
Тя най-после успя да проговори.
— Ваше величество е много любезен, благодаря — каза тя.
Кралят я накара да се изправи, което позволи и на другите две жени да сторят същото.
— Оуен ми каза, че си овдовяла скоро. Съжалявам, че такава трагедия те е довела при нас, но се радвам, че чаровница като теб ще краси моя кралски двор.
— Моят господар загина преди два месеца — каза тихо Блез.
— Тогава аз не мога да те накарам да танцуваш, милейди, и това ме натъжава, защото подозирам, че танцуваш добре. Но на майския празник аз ще танцувам с теб, защото тогава съм сигурен, че ще можеш вече да си позволиш това малко удоволствие. — Сините му очи я изгледаха настойчиво. „Много е хубавичка“ — помисли си той. Кожата й изглеждаше още по-бяла на фона на черното кадифе на роклята. Той си представи удоволствието, което би му доставило погалването на тази кожа. А що се отнася до голямата перла, скрила се между гърдите й, кралят чак й завидя. „Всяко нещо с времето си“ — възпря се сам. Явно беше, че макар и вече овдовяла, тя е невинно същество, но опитът му показваше, че сигурно е страстна натура.
— Мисля, че ако Ваше височество пожелае да танцувам с него на майския празник, аз няма да мога да откажа, напротив, ще го сметна за най-голямата чест, която бих могла да получа. — Тя му се усмихна и Хенри Тюдор осъзна, че това не е просто хубост. Тя беше ослепителна красавица!
Отвърна й с усмивка и после мълчаливо се отдалечи. Значи ще счита за голяма чест да танцува с него. Усмивката на краля стана още по-весела. Той вече бе определил друга, по-специална „част“ за вдовицата графиня Лангфорд.
— Ти му хареса — зарадва се Блис. — Дявол да го вземе, мислех, че ще се изложиш, а и нас заедно със себе си!
— Недей да си толкова остра към сестра си, Блис — забеляза лорд Фицхю. — Кралят разбира мъката й, защото и той жалеше дълбоко за майка си и за брат си. Освен това той не обича нахалните жени. Блез беше съвършена!
„Може би твърде съвършена“ — притесни се граф Маруд. Той беше от дълги години до краля и знаеше всичките недостатъци на Хенри въпреки че кралят се мислеше за много прикрит. Беше му омръзнало възхищението на жените, Беси Блаунт вече не му беше любовница, а по-скоро добра приятелка. Хубавата малка Мери Болейн се оттеглила в домакинството си. Пък и тя никога не беше го привличала чак толкова. Да, кралят скучаеше и търсеше нови завоевания. Оуен Фицхю познаваше добре своя владетел. Кралят можеше да бъде търпелив, когато наистина желаеше нещо. Времето щеше да покаже доколко са сериозни намеренията му към Блез.
Зимата премина спокойно и с идването на Великите пости голяма част от благородниците отидоха да ги прекарват в именията си, тъй като кралския двор не предлагаше кой знае какви забавления по това време. Граф и графиня Маруд заедно с Блез бяха сред тези, които останаха, тъй като кралят не можеше да освободи всички. Оуен Фицхю беше любимият партньор по тенис на краля, който си позволяваше да го побеждава, а това се харесваше на Хенри. Невинаги Оуен побеждаваше, но кралят знаеше, че когато печели, е спечелил наистина, не защото другият му е дал играта. В средата на февруари времето леко се затопли и когато не ловуваше, кралят играеше тенис.
Вечерите отминаваха в разговори и тихи игри или в слушане на приятна музика. Другите удоволствия бяха забранени през това време. Лейди Уиндам сега беше една измежду най-търсените жени. Всички господа се надпреварваха да я придружават или да се разхождат с нея из картинната галерия. Тя наистина беше приятен събеседник. За съжаление, повечето от господата, дори и женените, търсеха и по-други удоволствия, но доста от тях се сблъскаха с нейния остър характер. Някои дори получиха плесница, когато се опитаха да я целунат, и това даде храна на слуховете, че лейди Уиндам е студена жена. Някои обаче бяха озлобени от неуспеха си.