— Лъжете вие! — викнал им той. — Вие искате да излъжете и самия цар Соломон, но ще видите сега.
Дяволите се вкаменили от страх. А той взел огърлицата, турнал си я на шията, ударил с пръчката и решил да се намери в стаята на царкинята. Минала-неминала минута време, наистина се намерил в стаята на хубавицата. Тя тогава спяла. Момъкът почнал да лае като куче и да дращи по леглото. Царкинята се събудила: гледа — в стаята няма никого. Погледнала да не е отворена вратата: вратата — заключена. Момата си помислила, че й се е присънило, и отново си легнала. Тъкмо заспала, момъкът започнал да мяука като котка и пак да дращи по леглото. Царкинята пак се събудила, пак търсила под леглото, под столовете: не могла никъде нищо да види. Пак си легнала. Той взел да врещи като коза и да души момата. Тя се събудила, почнала да се брани, да маха с ръце, но той все врещял и я душел. Момата ударила на молба:
— Който и да си ти, дявол ли си, човек ли си, моля ти се, недей ме мъчи: кажи ми какво искаш от мене! Всичко, каквото искаш, ще ти дам, само престани да ме мъчиш!
Като чул тия молби, момъкът повярвал, че хубавицата се кае от сърце за злините, що му е причинила, и снел огърлицата от шията си. Тя го видяла и паднала на колене да му се моли — да я прости. Тогава той оставил огърлицата и пръчката и се хвърлил към царкинята да я дигне от земята. Навел се, та я прегърнал и й казал:
— Прощавам ти за всички злини, що видях от тебе: само бъди моя жена! Нека да живеем отсега честито един е друг!
Но в това време хубавицата била вече грабнала вълшебната чаша и я потрила с ръка. Дошъл пак черният дух и тя му казала:
— Я грабни тоя глупак, та го отнеси някъде, където човешки крак не стъпва! Пренеси го сега там, дето няма жива душа, съблечи го гол, вържи му ръцете и краката, па го намажи с мед и го хвърли да го изядат мухите, осите и комарите.
Момъкът се озовал мигом на един остров, посред най-голямото море, над едни стръмни скали, отвесни като стени на кула. Нито можел човек да се качи по тия скали, нито да слезе от тях. Нещастникът се намерил навръх скалите — гол, вързан, намазан с мед. Духът бил изчезнал. На тоя остров имало мухи, едри като бръмбари, и комари, големи като врабчета. Те го нападнали, забръмчали около него и почнали да го хапят; от цялата му снага потекла кръв. Момъкът взел да се тръшка и гърчи от мъка. Както се извивал от болки, едната му ръка се изплъзнала изпод въжето; въжето се поотхлабило, той си измъкнал и другата ръка и почнал да маха с две ръце — да се пази от лютите насекоми. Развързал си с голяма мъка и краката и побързал да си облече и дрехите, които били захвърлени до него. Но мухите и комарите се лепели по лицето и ръцете му. Гонен от насекомите, момъкът почнал да тича по скалите — дано види някъде вода да се измие. Наистина, след като тичал доста, намерил един извор; изкъпал се и се отървал от мухите и комарите. Като се напил от водата на извора, усетил голям глад. Но никъде по тия скали не се виждало ни дърво, ни храсталак. Ходил, ходил, минал най-високите скали, превалил отвъд канарите. Там имало дървета, трева и ручеи. Момъкът намерил една ябълка, цяла сведена от плод, с едри, червени ябълки, каквито никъде не бил виждал. Той накъсал, колкото можал, и тръгнал по-нататък; вървял и ял, вървял и ял, като се заглеждал — дано види някъде извор. Намерил извор и се навел да пие, но като се огледал във водата — уплашил се от образа си: на главата му били порасли рога! Попипал с ръце: наистина рога! Колкото повече минавало времето, толкова растели и рогата. Расли, расли, станали колкото на тригодишен елен.
— Ах, аз клетникът! — почнал да се оплаква момъкът. — С тия дълги рога как ще изляза пред хора? Отсега вече никога не ще мога да се вестя пред най-хубавата мома на света, камо ли пък да я взема за жена!
Както ходел и се окайвал така, момъкът стигнал до едно голямо сенчесто дърво и седнал да си почине. То било смокиня. И тя била отрупана с плод, цялата се била навела. Той хапнал няколко смокини и усетил, че на главата му олеква; пипнал се: рогата били намалели. Хапнал още една-две смокини — рогата изчезнали. Момъкът много се зарадвал и рекъл:
— Добре, че се спасих от тия рога. Само да имам късмет да се измъкна от тоя проклет остров, дето ме хвърли жестоката хубавица, хубаво ще й се наплатя! И на нея, и на целия й род.
Момъкът тръгнал да дири място, отдето би могъл да слезе долу, на брега. Никъде нямало спад, ни дори полегато място: навред се спущали стръмно отвесни канари. Но от една скала видял, че пълзи буен повит, преплетен като дебели въжета, надолу по скалите. Повитът стигал тъй чак до пясъка на брега. Докато размислял как да се спусне надолу, момъкът съзрял, че по морето се задава кораб. Той извадил кърпата си, вързал я на един прът и почнал да маха. Моряците забелязали кърпата и насочили кораба към острова. В това време момъкът откъртил тънки пръчки зелен повит, изплел от тях две големи кошници и напълнил едната с ябълки, а другата — със смокини, па ги покрил отгоре с листа.